Какво да ти наготвя като си дойдеш? Не знам дали има друг въпрос, който по сила да се равнява на това: „Обичам те“. „Обичам те“ като „чакам те“. Нали знаете, като погледнете някой път луната например или слънцето, никога не се замисляте дали ще ги видите пак. Сигурни сте, че да, без да се налага да го мислите даже. Ей така и аз си мисля за нея. Че винаги ще е там, че винаги ще я има. Не знам даже дали си го мисля. „Е как какво, борш, разбира се!“ „Ама ти дали ще си дойдеш веднага или първо ще останеш при вашите… Няма значение, аз ще го наготвя, пък когато дойдеш“.
27 години от оня първи ден, когато се видяхме за първи път. Едно нескончаемо приятелство. Поправях я, през годините, когато не употребяваше минало несвършено време където трябва. Тя пък ме научи да правя питки, козунаци, торта Наполеон. И борш, разбира се, и пелмени. „Разказвай ми, Валка…“ „Еми, аз всичко съм ти разказала вече.“ И почваше… За баба си аристократка полякиня, която е всявала особено уважение у останалите членове на семейството си.
За родителите си как са си говорели на вие и никога не са се карали пред децата си. Как са били пет деца и толкова бедни, че на Коледа малката елхичка отрязана от гората е заемала цялото пространство на едничката масичка, с която са разполагали и на която са се хранели. На пода просто не е имало място за елха. От матраците, на които са спели над десет души.
За Сибир, където са живели години наред. За неимоверния студ и трудности, които са преживели. Ако ти трябва масло и си си го произвел разбира се, излизаш навън и сечеш от буцата направо с брадвата. Ако ти се приядат малини и гъби, отиваш в гората да си набереш. И ако не те е страх от комари. Пари ако ти трябват, продаваш събраното на пазара. Цяла книга може да се напише за престоя им в Сибир, за който тя казва, че е най-щастливият период в живота й. На тази жена не й студено, да знаете. Аз все си мрънкам като ми стане малко хладно, а ако няма парно, настава истинска трагедия за мен, а пък на Валката никога не й е студено.
Разликата ни в годините е точно двадесет. Ни повече, ни по-малко. По-миналата година я помъкнах на един преход в планината, много безразсъдно и необмислено. Призна си, че й е било трудно, едва когато се бяхме прибрали. А като я гледах как припка и гък не казва по стръмната урва, направо се възхитих в каква форма е. От Сибир ще да е тази закалка. Оттам ще да е и душата й, дълбока и необятна като Сибир. И само такава душа може да носи толкова заряд, че да обича близки и не толкова близки деца.
Не познавам по-строг възпитател от нея, по-изискваща майка от нея. А за това дали е била добър родител говори обичта на децата й към нея. Всички деца, които са били в нейната детска градина, тъй като тя е детска учителка по професия, под нейните грижи, за целия й живот, със сигурност са станали добри хора. И моите деца са й нейни деца. И защо ли понякога съм се чудела как стана така, че без да ги поучавам или наставлявам точно в това отношение, те изпитват такива неопетнени чувства към нея. Ами тя ги научи. Да обичаме безрезервно, без да си задаваме въпроси. Да накараме другите да ни уважават за труда ни. От нея се научихме да казваме „Благодаря“ като ставаме от масата. А аз не знам как може да се отблагодари човек за сладкия неизменен борш и тази огромна сибирска обич.
