благословии под прикритие
(по истински случай отпреди две лета)
Една хронична болка измъчва дясната ми китка напоследък. Като се замисля – поне от зимата насам. Очаквах да размине (както обикновено се случва с болките след известно време); после обмислях да отида на лекар…, но неусетно свикнах с нея и с факта, че явно тя ще е тази, която ще продължава да ме буди сутрин – сега и докрая – нали все някой трябва.. А и защо да мъча себе си и докторите с безсмислени упражнения? Те няма да ми върнат младостта. Е, да – ще захраним още малко Фармацията, но тя и без мен си се справя отлично, а моят черен дроб ми е твърде ценен, за да го „хабя“ с безсмислени хапове; пазя си го, за червеното вино…
И така. Свикнах с болката в китката. Днес обаче, докато работех в градината, без да искам разкопах мравуняк. Докато се усетя, и няколко мравки налазиха бързо по ръката ми.
И друг път са ме яли мравки. Няколко убождания, голяма работа… Този път обаче болката ме прониза до мозъка. Цялата ми длан и част от пръстите се подуха и въпреки поливането с ледена вода, болката не желаеше да отмине.
А си бяха най-обикновени – малки, черни мравки. Такива са ме хапали милион пъти досега. Без да успеят да ми причинят и минимална щета.
Боля ме до вечерта. После изведнъж оттокът спадна. Болката изчезна както се беше появила.
Но нещо не беше наред. Нещо липсваше. Какво ли?
Ами да: китката. Беше спряла да ме боли! Над половингодишно, хронично страдание беше изчезнало като изтрито с гума!
Така че, ето какво:
• Нека не кълнем мравките! Изпратени са, за да ни избавят от по-дългосрочни злини, заключени – вътре, в нас.
• Когато ни шибне яката болка, забравяме за онези, по-леките, с които сме свикнали и сме приели за норма в живота си.
• Колкото и студена вода да излеем върху мястото, което боли – тя, болката, ще си тръгне само тогава, когато сме готови да я пуснем.
• И хиляди мравки да са ни хапали в живота без да ни причинят щета, няма гаранция че следващите няма да успеят (да го сторят). Въпрос дори на остаряване, най-малкото…
Смирение и търпение, хора!
Всичко, което ни се случва – хич не е случайно (въпреки общия корен).
Намасте! 🙏
