/Човекът, който още не беше се доближил до върха/
Има хора, които цял живот се страхуват, че са закъснели, или че са пропуснали нещо. Или че най-доброто от живота е останало зад гърба им. И вече се намират в онази част от кривата на своeто битие, която се спуска надолу.
Има и такива, които на 70 казват: „Още не съм започнал истински. Най-доброто предстои!“
Този месец в рубриката Възрастта не е порок представяме човек от втория вид, а именно: Кацушика Хокусай (Katsushika Hokusai) — художникът, нарисувал едни от най-разпознаваемите картини в света.
Голямата вълна, застинала вовеки в своята необуздана мощ и доминация над човешкото съществуване; върхът Фуджи, възправен непоклатимо и за вечни времена на своя пост – носещ константното усещане за присъствие, дори и когато не е пред погледа.
Тази вълна, която сякаш ще залее и погълне всичко – надвиснала като заплаха (над лодките в подножието си), но и изразяваща по безпрекословен начин могъщото превъзходство на природните сили – тя е част от философията на живота. И въобще от начина, по който японците разбират смирението и възприемат света. ..И разбира се – планината, която остава. И устоява на стихиите.
Символът на устойчивостта, възправен срещу мимилетната, но разрушителна енергия на природната стихия. Нито едното от тях би могло да съществува без другото.
Един живот в търсене
Роден в далечната 1760-та, Хокусай не е от творците, които рано „откриват себе си“. Той започва да рисува от детска възраст и не спира да го прави през целия си живот. Работи, учи, търси и експериментира – безспирно. Но никога не е удовлетворен.
Един показателен факт: Той променя името си (псевдонима, с който подписва своите картини) – според различни източници между 30 и 50 пъти! Сякаш непрестанно рестартира търсенето на своя личен почерк и се преражда като творец, за да започне изследването отначало, и пак!
Като че ли никога не е достатъчно близо до онова, което отъждествява със своята истинска същност. И може би тази именно незавършеност е най-естественото състояние на твореца – той продължава да упорства докрай в своето преоткривателство – като вид трупащ се по пътя опит, който го доближава до съвършенството.
Време за рекапитулации, време за дръзновения..
На 70 повечето хора обобщават живота си. Някои пишат мемоари за същия този.
На 70 Хокусай започва да го разбира – живота си. Той сам казва: „До 70 нищо от това, което съм рисувал, не заслужава внимание.“ Доброто все още предстои.
Вълната. Застигане по Пътя.. 36 изгледа към Фуджи
Около 70-73 годишна възраст Хокусай създава легендарната серия „36 изгледа към Фуджи“ („富嶽三十六景“).
И сред тях – „Голямата вълна край Канагава“. Гледка, пресъздаваща момента. Замръзнал сблъсък между стихия и покой. Между движение и застиналост. Между мига и вечността.
Картината носи усещане, че светът може всеки момент да се окаже пометен, но въпреки това нещо в него остава непоклатимо и опазва равновесието – макар на едно по-глобално ниво на съществуване. Фонът винаги остава същия – Фуджи е недосегаем. Облаците и мъглата придават мекота дори на най-страшното природно бедствие, акцентирайки върху неговата невинна мимолетност.
В цялата поредица от 36 картини, планината Фуджи стои дръзко и непоколебимо на заден план – като постоянно присъствие, като метафора на онова тихо, неподвижно ядро, което не се влияе от бурите, а ги преживява. Като нещо, което не бърза да се разкрие напълно. Истина, до която се стига бавно.
Докато вълните се надигат, променят и изчезват, Фуджи остава – сякаш за да напомня, че дълбокото не е в онова, което се движи, а в непроменящото се.
И може би точно там, в този далечен силует, се крие отговорът на Хокусай (будиста, художника и човека) – че истинското майсторство не е в това да уловиш момента, а в това да се доближиш посредством него – до непреходното; да проникнеш в същността отвъд видимото..
В средния план на поредицата картини се разгръща ежедневния живот — онзи, изпълнен с малките неща, дребните занимания и обичайните задачи, но в който хората, извършвайки наглед незначителните си дела, бавно и неумолимо променят света.
На преден план остава зрителят – този, който, през призмата на художника, отвъд човешкото злободнение и тихата природна картина, служеща за фон – улавя скритото величие на един по-голям, невидим с просто око, всеобхватен ред.
Серията печатни графики е изработена между 1830 и 1833 година, когато се смята, че Кацушика Хокусай е достигнал връхната точка в своя творческия апогей. Това е поредица в стил укийо-е*, която в действителност се състои от 46 печатни гравюри, 10 от тях – допълнително добавени след първоначалното издание и анонс пред публиката.
*Укийо-е („картини на плаващия свят“) е жанр в японското изобразително изкуство, който процъфтява през периода Едо (1603-1868 г.). Те представляват цветни дървени гравюри, които изобразяват градския живот, природни пейзажи, животни, сцени от театър Кабуки и други популярни сюжети. Изкуството придобива своята известност сред простолюдието, улавяйки и представяйки забавленията и преходните удоволствия на текущия момент.
Работата на Хокусай в жанра укийо-е цялостно пренасочва твърческия му път от портрети на гейши и Кабуки актьори към по-широк кръг сюжети и картини от бита.
В поредицата „36 изгледа към Фуджи“ се намират 3 от най-известните му работи – освен „Голямата вълна край Канагава“, за която вече стана дума, това са също така: „Южен вятър, ясно небе“ и „Буря под върха“.
Серията се възприема като безспорния шедьовър на Кацушика Хокусай и е разпознаваема в цял свят като част от националното художествено наследство на Япония.
Сюжетите са изобразени върху милиарди репродукции, текстилни носители, ветрила, картички, арт каталози, плакати, книги и предмети от ежедневието – превръщайки ги в универсален визуален език, който надхвърля култури и епохи.
Колко време отнема да станеш себе си?
Хокусай има отговор. И той звучи необичайно за ушите на повечето хора:
„На 73 понаучих това-онова за структурата на нещата…
На 80 ще напредна…
На 90 ще проникна в същността…
На 100 ще бъда истински художник…
А на 110 — всяка линия ще бъде жива.“
Приблизително така е звучал неговият житейски план през епохата.
И тук непросветените може да сбъркат мотивите му с болезнена амбиция, граничеща с желание за безсмъртие, но всъщност това е неговото разбиране за изкуството.
Не като моментен отпечатък, а като процес, който никога не спира. Който продължава цял живот, и пак може да се окаже недостатъчен от гледна точка на реализирания потенциал..
Истинският въпрос тук не е: „Закъснях ли?“, а: „Колко още имам да извървя?“
Последни години и финал
Водопадът Кирифури и планината Куроками в Шимоцуке“ от „Обиколка на водопадите в провинциите“
След 1834 г. Хокусай рисува под ново творческо име Гакьо Роджин (Стареца, луд по рисуването). В този период той създава и своята втора, още по-продуктивна поредица от емблематични планински пейзажи: „Сто изгледа от Фуджи“.
Именно в послеписа към тази творческа серия, Хокусай задава своя план за следващите десетилетия, който загатнахме по-горе. Там прави и знаменитото изявление, че всичко, което е нарисувал от 5 до 70-годишен, не си струва да бъде отбелязано. Разбира се, че това не е вярно, но през призмата на твореца всяко следващо творческо стъпало е толкова забележимо отделящо го от предходното по придобит опит и умение, че той не желае да се връща и да поглежда назад. Неговият поглед е винаги устремен напред!
В последното десетилетие от живота Хокусай живее и рисува в провициална среда, на гости при богат селянин, който е негов меценат (Такаи Козан). По време на този престой той създава някои от важните си късни шедьоври като „Мъжка вълна“ и „Женска вълна“.
Хокусай не спира да работи до края и успява да завърши „Поток с патици“ на 87-годишна възраст.
За съжаление не доживява до 110, както си е мечтал. Напуска земния свят едва на 88.
Краен перфекционист, отдаден на самоусъвършенстването и луд по рисуването до сетния си дъх, на смъртния одър Хокусай възкликва: „Ако Небето ми отреди още десет години… или още пет, тогава ще стана истински художник“.
Умира на 10 май 1849 г. (на 88 г.) и е погребан в храма „Сейкьоджи“ в Едо, днешно Токио.
В завещание: творческото наследство на Кацушика Хокусай обхваща хиляди произведения — печатни гравюри, рисунки, илюстрации на книги и скици, в които се преплитат природа, ежедневие и въображение.
Неговият стил се оказва забележително въздействащ и упражнява значимо културно влияние – не само в Япония, но и върху европейското изкуство, вдъхновявайки художници като Клод Моне и Винсънт Ван Гог.
Ако го погледнем в числа: наследството му е наистина впечатляващо – над 30 000 произведения, вкл. гравюри, рисунки и илюстрации; повече от 500 книги, за които създава илюстрации и десетки серии гравюри, сред които изгледите към Фуджи – една трайно присъстваща в неговия свят и в платната му тема.
Но ако се абстрахираме от всичко казано, той оставя нещо по-важно от обема на своя труд, както и от вечния си порив към съвършенство.. и това е идеята за движението.
Той оставя усещането, че дори накрая все така можеш да поставяш себе си в началото. И да вървиш по пътя с дръзновението и увереността, че всичко по пътя ти все така предстои!
Защото не е важно колко време имаш пред себе си. А никога да не си позволиш да вярваш, че вече си стигнал.
