/обяснение в любов/
Писменото слово е магия. То е терапевтично и пристрастяващо. Да пишеш избистря ума и наостря сетивата. Позволява ти да се отърсиш от незначимото и дребното, да се фокусираш върху важното. Понякога е като буреносен вятър, който разпердушинва всичко недобре укрепено, кара го мигом да литне във въздуха, но накрая го приземява в калта (на точното му място). За теб остава само да разчистиш, щом стихията утихне. И да вдигнеш поглед, за да го впрериш в онова, което е останало на място – след непослушния кадрил на безполезните отломки. Сега вече нищо не препречва твоя хоризонт!
Изумително е колко надалече може да те отведе писането. До висоти на чисто просветление – миг, в който всичко ненадейно изкристализира в образ – облечен изначално в думи, а чак после в мисъл и завършена логически представа! Да, звучи налудничаво, но при мен се получава – сядайки да пиша, понякога имам само бегла идея за сюжета. Човърка ме отвътре, не ми дава мира, но все не съумявам да го формулирам.
Мисълта ми е устроена така, че всеки опит да изграждам фабула наум е предварително обречен, събитията вместо да се следват, се разбягват като волни птици от главата ми… Така че сядам и започвам неуверено да пиша, невинаги се получава, но пък веднъж потръгне ли – Словото само ме води. И в някакъв момент насред писането – внезапно проумявам изхода, защото думите сами са се нанизали като мъниста и са го очертали като бляскащи светулки в тъмното.
Ами това е тя – любовната ми връзка с писането! Години наред я отблъсквах, неназовавах и потисках. Отдавах й се тайно и почти греховно, в малките часове, когато не би ми попречила на „сериозните“ неща в живота – на официалния ми брак с деловия свят на „важните персони“. Не можех да призная на глас, че имам отношения от неизяснен характер ..с Перото.
И днес, макар и закъсняло, отправям това обяснение в любов. Тя, пЍсанката ме е избавяла от тежки мигове, разминати с реалността очаквания, усещания за провал и от какви ли не опустошения. Абе… направо ми е спасявала живота, не веднъж и два пъти.
Успях също така да проумея, че може да е съвместима с всички други форми на житейска проза. Ако приемем, че самата тя е поетичното начало. А също и че не желая повече да я прикривам, като незаконна връзка. Или дори да се срамувам от нея – като от скандална, неприлична болест.
Какъвто и да е плода на тази моя закъсняла обич, ще му дам шанс да е видим, пък ще видим…
писменото слово писменото слово писменото слово писменото слово
