Вълните..

Вълните отмерват плисъка на душата при акордирането й с ритъма на вселената.
Пясъчният часовник на времето лениво мята златисти мрежи, като кадифените коси на блатна фея, полюшвани от спокойния пулс на морето, през които се процежда сивотата на ежедневието и кристализира ценен улов – тръпката на живота и мъдростта на изначалното творение. Пясъкът и водата са филтър за чистотата на душата. Водата сътворява, съживява и отмива, а пясъкът със забвение покрива. Неакордираната душа затъва в блатна пустота. Душа за съзидание готова влиза във вода като в утроба, която живот дарява и пресътворява!