Skip to content
  • Начало
  • За сайта
  • За нашите автори
  • SEO контент и копирайтинг
  • Facebook page
Истории за живота

Истории за Живота

Сайт за творчество – ChronicleBased.com

  • Хроники
    • Дневник
    • Минало на България
    • Балкани
    • Древният Рим
    • Отправна точка
    • Полит-Каламбур
  • Словото
    • Материя прима
    • Поезия
    • Японска поезия
    • Разказ
    • Митове и легенди
    • Приказки за големи
    • Детски приказки
    • Притчи
    • Мозайка
  • Изкуства
    • Изкуства от древността
  • Психология
    • Ментални вивисекции
    • Духовни и ментални пътешествия
    • Личностно развитие
    • Семейни отношения
  • Личности
    • Градски хора на фокус
    • Раздавачи на щастие
    • След матрицата
    • Възрастта не е порок
    • Класиците
  • Разстояния
    • Живот в чужбина
    • Европейски дестинации
    • Културно-исторически места БГ
    • Маршрути и пътешествия
    • Да хванем гората
  • Свободно време
    • Медитации
    • Книги за прочит
    • Събития и изложби
    • От читателите
    • Сатира и забава
    • Пазар
  • Здравословно
    • Екология
    • Полезните навици
    • Вкусът на нашата храна
  • Toggle search form

Монолози

Posted on 10.01.202321.08.2024 By Kossara Azo Няма коментари за Монолози
монолози
/Разказ/

– Нижат се, бате, дните, като зърна на броеница. Един след друг, един след друг и ако не ги броя, няма да усетя как ще свърши времето ми. Всички си имаме време на тази земя. Много важно кат ще мрем. Друго ме е еня мене, друго. Минават се пустите дни, а мойта Мара все ме не ще. Аресва ме тя, туй го знам. И още не ми е теглила една. Иначе щеше да го направи. Ей на, минава някога по мойта улица. Ако не ме харесваше, щеше ли да минава…И поглежда в мойта посока, кат усети, че я гледам. Ама не ме ще. Толкоз ербап, пък се плаши. Няма си никого, сигурен съм. Гледа си децата сиромашката вдовица и към мъж не поглежда. Обикалят я ти казвам, не един. Тя се смее, но не ги ще. И те бързо се отказват. Не я обичат те. Поседят, поседят, почакат, пък кат видят, че не става, друга наобикалят. И тя пак се смее. Ама и аз нищо не й казвам. Казал съм го веднъж с очи, какво да й повтарям. То плод да откъснеш рано, ще ти киселее. А дните си хвърчат. И гледам плетат сребърни нишки в черните й коси. То мойте вече са оплетени. Казах й веднъж, отдавна беше, че я искам, ама тръгнах на гурбет. Насам, натам, квот спечелих, отиде за паметниците на старите. Нищичко си нямам, ей таз съборетина само. А Мара е лична, къде за такъв като мене ще се хване. Сега съм тука, от доста време вече, броя си дните. И работа си намерих и сам мога всичко да правя. Само Мара да беше с мен, просто да я гледам. Друго не ща, само да ме пари с очите си.

…

– Како, како, все ме питаш що ми тежи на душата. Не обичам да говоря, знаеш, пък и какво да кажа. Беше тежко откак останах сама, ама добри са ми децата, слава Богу. И ей го, виж, пораснаха вече. Имам си една мъка на сърце и никой не знае. Знаеш ли го Захо, Захари, дето се завъртя преди години в село работа да търси. И намери и добре работи, ама пусто селото обедня след ония гладни години и замина той на гурбет далеч къщи да вдига. Кротък беше, с очи в тях да се удавиш, дълбоки, дълбоки… Една дума не сме си разменили, той и май не говореше. В очите му само четях, когато посмееше да ме погледне. Харесваше ме, усещах го. От хорото се пускаше кат се хващах, боята си сменяше кат ни се кръстосваха погледите. Прималявах, како, кат си мислех за него. И после изчезна. Три години го нема. Не се надявах да се върне. Тук е, върна се, ама не ме ще. Знае той, че ми аресва. Ей на, и по улицата му минавам, а не ми е на път. И очи повдигам, а ме е страх. Заради децата ще е. Млада булка по ще му приляга. Побеляха ми не косите, а нощите ми. Все паля печки, а все ми е студено. Да си беше намерил булка, щях да го забравя, а той все сам стои. Та за него ми е мъка, како, хем аз сама, хем той. Тук да беше, щях само да му пея…

Разказ Tags:монолози, откровения, пъзел

Навигация

Previous Post: Валя
Next Post: Въпрос на зрялост

Свързани публикации

  • извървени крачки
    Извървени крачки Разказ
  • отмъщение
    Отмъщение Разказ
  • Запазено място Разказ
  • Провиждане
    Провиждане Разказ
  • ракурси
    Ракурси Разказ
  • човекът който се оттегли
    Човекът който се оттегли Разказ

Още свързани публикации

Провиждане Провиждане Разказ
В едно далечно царство В едно далечно царство Разказ
Запазено място Разказ
човекът който се оттегли Човекът който се оттегли Разказ
двете страни на медала Двете страни на медала Разказ
отмъщение Отмъщение Разказ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Етикети

sticky вдъхновения гледна точка дзен диагнози диагонали дневник ежедневия епицентър жени извървени крачки изгнание изминат път констатации контрапункт криво огледало магия метафори несъвършенства нещата от живота откровения отстояния пацифистично познание посоки потекло предания природни елементи прозрения просветление пъзел радикално размишления самодостатъчност свръхдоза сенрю суми-е съкровения същностно фиеста хайку цялост чародейки шодо японски тристишия

Архив

  • май 2026
  • април 2026
  • март 2026
  • февруари 2026
  • януари 2026
  • декември 2025
  • ноември 2025
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • август 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • май 2025
  • април 2025
  • март 2025
  • февруари 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • ноември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • август 2024
  • юли 2024
  • юни 2024
  • май 2024
  • април 2024
  • март 2024
  • февруари 2024
  • януари 2024
  • декември 2023
  • ноември 2023
  • октомври 2023
  • септември 2023
  • август 2023
  • юли 2023
  • юни 2023
  • май 2023
  • април 2023
  • март 2023
  • февруари 2023
  • януари 2023
  • декември 2022
разпиляни истории за живота

За обратна връзка:

    • за тез които
      За тез които.. Японска поезия
    • Есенни отклонения
      Есенни отклонения Поезия
    • ден като другите
      Ден като другите Дневник
    • Умните хора
      Умните хора Личностно развитие
    • Клаудия Акте
      Клаудия Акте Древният Рим
    • когато ти е трудно
      Когато ти е трудно Поезия
    • Когато умът е чист
      Когато умът е чист Мозайка
    • Кантата за код и клавиатура
      Кантата за код и клавиатура Японска поезия
    Общи условия | Политика на поверителност | Потребителска карта на сайта

    Copyright © 2024 Истории за Живота | XML карта на сайта