Защо се скитаме немили недраги, защо бродим по пътищата с тояги, изковани от суета, скверни думи и злостни нападки? Защо се умиляваме при вида на децата, а не мислим как да направим живота им по-добър, светъл и чист, по тяхна мярка, за не страдат ангелските им души? Кой прекрои небето в пробита звездна шапка от помия, изгорели газове и куршумен дъжд? Кой скри радостта и я командирова завинаги на Долната земя?
Да бъдем светли и чисти, да бъдем звездолетни и устремени към кулите на Христовата справедливост и мироспокойствие! Мир между хората на Земята. Пратеници на любовта да бъдем, не на войната. Да никнат в ръцете ни цветя, а от устата ни благи думи да ги поливат с напоителен дъжд! Да струи благодат в изобилни потоци от ръждясалите ни за добрини сърца.
Събудете се хора! Раздвижете закърнелите си крила, пратете лъчи светлина към детските сърчица! Нека искрящите им мечти и представи за света да одухотворят грозната и трънлива наша реалност, да я изцелят с чистия си кръгозор и да я превърнат в райска градина. Да се поучим от децата и да върнем радостта в човешкия свят.
Да станем огледален образ на небесата, в които индианците са погребвали своите отпътували събратя. Ангелски пера да възнесат мислите ни нагоре и да ги превърнат в меки облачета от детска глъч; да литнат разноцветните балончета на детския смях и да се разпукат в безброй светлоносни мисли и думи. Да бъде!
ДА БЪДЕ!!!