/за смисъла на живота/
Тя е дълга, рунтава и рижа. Хипнотизираща. А нейната собственичка, полудивата котка Ая, изключително много се гордее с нея. И честичко се забавлява да я гони. Върти се в кръг и се опитва да захапе края на рунтавата си опашка, а уличното куче Йойо наблюдава в недоумение. То е старо и флегматично, дръгливо псе, което по цяла сутрин се припича на слънце пред кръчмата. А там по обед пристигат първите посетители и му подхвърлят я къшей хляб, я кокал от вратна пържола. Животът му преминава между ъгъла до кофите за боклук, където често рови за храна и подаянията на пияниците в кръчмата. Затова то недоумява от действията на котката Ая.
Тя е вечно в действие, в движение – все търчи след някоя лястовица или врабче; много рядко проси за храна пред кръчмата, освен ако не усети миризма на пържена риба. Но в кръчмата се пържи риба само в петък, така че Ая рядко се завърта там.
Предпочита да ловува дребни, разсеяни птици, а когато е в настроение – да се върти в кръг, гонейки красивата си опашка. Ловът и собствената й опашка са напълно достатъчни да я правят щастлива. И ако птиците в един момент изчезнат от Света, Ая все пак ще намери как да оцелява. Ще се научи да проси в кръчмата като Йойо, знам ли…, или ще хапва дребни гущерчета и насекоми, но ако някой отреже опашката й – това ще бъде краят!
Ловът е нейния начин да живее, а опашката й – нейната причина.
Кажете ми, познавате ли Ая?
