Разказ за сънища
Очакването
Провиждане провиждане провиждане провиждане провиждане провиждане провиждане провиждане
Крясъкът на Совата се повтаря ритмично, през минута. Лаят на съседското куче – също. Крясък на сова, злостно излайване. И пак крясък, и пак излайване. И още, и още. Сънят постепенно си проправя път към мен, въпреки интензивните животински звуци, влитащи на отрязъци през открехнатия прозорец. Все пак щурците са също на линия и аз се опитвам да настроя слуха си за тяхното равномерно хорово изпълнение, като филтрирам изнервящия кучешки лай.
До един момент се възмущавам какво толкова му пречат на глупавото куче крясъците на совата и каква точно „конкуренция“ съзира в нейното присъствие някъде там – далеч в нощта, отвъд баира…, но после философски оттеглям мисълта си от тези стържещи недоумения и си казвам, че недоуменията затова са недоумения, за да си нямат смислен отговор. А аз не съм длъжна да ангажирам мисълта си с тях. И постепенно в съзнанието ми настъпва покоят на съня.
Чаках го с нетърпение, този Сън!
Всяка вечер го чакам с нетърпение напоследък. Защото успоредно с реалния ми живот, който е пълна каша, през последните месеци аз действително живея отделен живот нощем. Една паралелна вселена си проправя път в съня ми и, сцена след сцена – с поразителна детайлност и последователност, се разкрива и гради своето пълнокръвно съществование, показвайки ми незнайни страни от мен самата…
Блянът
Всяка нощ се озовавам на едно и също място, което познавам единствено от сънищата – измислено, несъществуващо… То е толкова прецизно дефинирано, така безгрешно повтаряемо, че чак се чудя как накарах подсъзнанието си не само да го изфабрикува, но и да го запомни, като всеки следващ път ме отвежда отново там и със стряскаща точност ми разкрива още и още подробности – в дълбочина…
Мястото е красиво и представлява морски бряг. Морето е с онзи изумруден цвят, с който съм го запомнила от най-прекрасните мигове в живота ми (реални, надявам се, защото не искам да вярвам, че и тях просто съм ги сънувала, трансформирайки измислицата в спомен)… Брегът е изкусително живописен, като не липсват нито пясък, нито причудливи скални форми.
В далечината се вижда остров, който блести от светлинки и въпреки че в съня ми на брега винаги е Ден, то хоризонтът в далечината някак постепенно притъмнява и просветващият в милион отблясъци на осветени сгради остров, съвсем естествено попада в царството на Мрака. И така – в съня ми едновременно е Ден и Нощ. Ден на брега, където съм аз; Нощ в далечината, на магичния, непознат и болезнено бленуван Остров.
В тези сънища аз преброждам километри суша по морския бряг, за да достигна до моето място. То е нещо като нос в морето, но винаги се разкрива неочаквано пред погледа ми, като награда за неуморно извървените крачки. И щом това се случи, аз потъвам в щастие.
Таинството
Но има един недостижим блян в моя ‘сериен’ сън и той се намира Там: на осветения от милион светлинки Остров, странно оживен, и пренаселен! Това е толкова нелогично, защото в реалния живот аз по-скоро бих мечтала за необитаем, див и непристъпен остров, без жива душа на него! Но не. Островът в съня ми е претъпкан с бродещи създания.
За съжаление – остава си забулен в тайна. И всяка нощ аз се унасям с нетърпение, с надеждата отново да попадна на моя живописен морски бряг, огрят от слънцето и погален от изумрудените морски пръски, а оттам… отново да открия гледката, за която така неистово копнея – окъпания в нощни светлини, загадъчно-потаен Остров!
Приближаването
И ето, тази нощ Сънят е тук, отново! Отново тичам по брега, за да достигна моя скален нос, мързеливо проточил туловище насред синьо-зеления изумруд на морето. Отново съм щастлива, достигнала за сетен път до него и изучаваща все нови гънки на релефа… Тези, дето вече ги познавам не спират да ми разказват още от красивите си истории. Това доставя до всичките ми сетива усещане за пълнота, познание и радост…
И после – обичайното: погледът ми се зарейва над морето, хоризонтът се забулва в мъгла, далечината притъмнява и там някъде, зад всичкия настъпил мрак отново грейва Онзи прословут Остров – в цялото му мистериозно и непоносимо-бленувано Сияние! Той свети с милион светлинки и ме привлича като магнит, разумът ми спира да работи, доскорошната радост се оттегля в хаоса на чувствата, а цялото ми същество, в неосъзнат синхрон с лая на съседското куче отвън, най-после скъсва веригата и се понася над морската шир, право към целта! Една неопозната територия ме вика и зовът й е неустоим!
Постигането
Та ето ме – на Острова – най-после! Какви същества го обитават и какво се случва тук? Очите ми са широко отворени и нищо повече или по-малко от Прозрение не ми е нужно в този момент! И то не закъснява…
Тук сградите са призрачни и нереални. Висят във въздуха, без стълбища и без основи. Наоколо е пълно с привидения. Макар да са безплътни, аз ги разпознавам, имайки Прозрението за другар. Тук безнадеждно се реят загубени и заблудени, сенките на Онези, Пожелали Нещо Друго.
Тук се лута безутешно душата на един посредствен учен, който иска да е гений, докато материалната му обвивка плете бездарни интриги в реалния свят; тук се скита душата на една дама, която иска да е благородна и възвишена, докато тялото й шета неуморно из софийските молове; тук е даже и душата на съседското куче, което наивно се надява да надвие Совата в собствената й категория, докато нещастното му тяло се гърчи в ожесточен лай пред прага на дома.
Тук се гънат в самоналожена, безпомощна прокоба всички нещастни души, очакващи да получат от живота онова, което не могат да заслужат, или което просто зависи от волята на някой друг, а не от тях самите! Физическите им тела обитават реални измерения, но те се залъгват, че са живи. А всъщност – сами са погребали душите си на този остров на неосъществимите очаквания…
И само очите им светят в тъмното като факли, разпалени от трескавото търсене на Онова Нещо Друго… Оттам и милионите светлинки сред мрака на острова, спуснат като було, за да затъмни априори всяко възможно провиделяване…
Назад … към себе си
И ето ме, излитам в обратната посока – като ракета! Нямам работа и място тук. Дойдох, видях и победих. Демоните.
Достигнах своето провиждане.
Сега се връщам на благодатното ми място на сушата – при светлината, радостта и … Совите. Ще търсим заедно нашите съкровища под Слънцето!
