Синьо лято чезне в безкрай от разпилени мисли...
копнеж по неуловимото,
чийто повей
кладенци избистря
на застоели мозъчни тресавища
Като осички впиват се в плътта
жилещи с искреността си думи на деца -
мъдри великани, събрали смисъла на битието в няколко слова
отвъд живота и смъртта!
Безвремие
