автор на изображението: Маргарита Янчева ©
В деня на българския градинар, който се чества от над 30 години по нашите географски ширини, съм се замислила за отношението ни, като цяло, към растенията. За това колко още грамотност ни е нужна – като общества, и като индивиди, по отношение на ролята им за оцеляването на нашия свят. Към необходимостта да им даваме покровителство, за да получаваме в замяна от същото.
Към градинарите – радвам се, че вече и в България се заговори за пермакултура, за no-till farming (неорно земеделие), за покрѝвни култури.. Ако още не сте проучили тази тема, направете го, скъпи градинари! Дори в декоративен план – лехата с цветя и храсти, където пръстта е плътно покрита с растителност, е много по-красива, а и по-ефикасна (оцеляваща с по-малко или дори без поливане) в сравнение с усърдно оплевената, „обезкървена“, с напукана пръст градинка, с нейните посърнали и линеещи обитатели.
Ако скоро не променим поне наполовина съотношението на онези, които садят дървета спрямо другите, които ги секат; ако не спрем да изтощаваме земята с неефективно земеделие и химия за двойни реколти; ако не се замислим за опазването на старите сортове култури, овошки.. в полза на бруталните ГМО мутанти.. ако не направим всичко това скоро, ще завещаем на тези след нас една опустошена планета.
Градинарите? Чувате ли ме?
Вие не сте градинари?!
Напротив. Всъщност всички ние сме. И носим отговорността – сега, днес.
