Казвах ти, че Слънцето изгрява. Само трябва да се завъртиш на Изток. Вместо упорито да се взираш в грешната посока. Ти отказа да ме чуеш. Казвах ти, че Пролетта нахлува. Че въздухът мирише на разцъфнало. Макар топящи се снежинки да прехвърчат. Но ти отказа да ме чуеш. Казвах ти, че Щастието е във въздуха - пресягаш се и е във твойте шепи! Очите трябва само да са ти отворени за него. Но ти избра да си нещастна. Избра Неискането, Нехаресването, Неразбирането. Макар да причиняват само болка... А аз избрах да скъсам пъпната си връв.
Ти избра, аз също
