/малки слова/
Утробата на цветна синева Разкъсана от избуялата дъга Изплакани надежди приютила И с пулса на дъжда им вляла сила Да скитат из словесни светове, да възкресяват развенчани богове, с любов и кървав стон живот да сътворяват с клеймо от светлина беса да въдворяват Да прекрояват дебри в мрак трънлив обрасли Да обуздават думи стръмни, неподвластни Да пресушат те мастилената пустота Със бликналия щрих на мисълта В пластичната реалност на листа, камшиците словесни да дресират яростта, стихиите покорни да струнят в човешката душа от превод няма нужда той - езикът на дъжда С небе от бистро слово да чертаят те атласа нов И да покръстват с книжен благослов Повеждайки нови четящи пилигрими към храма на метафори и рими. ..
