(не зная защо го кръстих така)
Малкият човек неусетно избуя, пусна си брада и... разбра - приказките за деца - огромна възпитателна лъжа. Варовик запечата пулса ни за нова ера, пясък смеси се с кръвта, вените пустинно-сухи жилави и кухи; черепите - пожълтели, празни, пергаментни авторови спазми, кандилата още мазни - догаряха, а с тях делата важни... Вечерни новини, изваяни от мъката на черни дни - отново пропагандните лъжи на любезните велможи с палта от с к ъ п и КОЖИ. Нощите ни дваж по-черни разкъсвани от устрема на още черно, утрините по-неверни, предвестници на дните лицемерни... Брадатият човек поостаря и едва сега разбра - приказките за деца са писани от старческа ръка...
