На приятелството
Светли, сияйни, мигове незнайни,
скитат по земята
и бродират светлина в сърцата.
Спомени трънливи като рани живи,
впили корени в земята
и бразди в сърцата.
За приятелства свещени
и за думи ценни,
като бисери от горестта родени
и със сълзите на млада кръв поени.
Като клетва свята,
дадена във храма на душата,
причастена със залъка корав на гордостта,
смекчен от винената плът на любовта.
Възвиси се ангелски копнеж
като устремена птица в пурпупен летеж,
сбрала на зората багрите свенливи
и хорото вихрено на самодиви.
Окрили пороя от мечти,
напои пресъхнали стърнища
от неизживени младини,
влей лавата на любовта стаена,
на зрелостта във жилестите вени.
Като сочен плод налей й сила,
направи я ти омайна, мила,
после в скута си я приласкай
и жарка страст й дай.
В прегръдка синя изкъпи я,
със бяла риза облечи я,
с венец от билки закичи я
и за живот всевечен наречи я!
