/в навечерието на деня на будителите/
Буден ли си в час суров, ставаш ли на съвести заспали зов, Тропаш ли по хорските врати, дето на души в окови стон кънти Бродиш ли по саможертвени полета, сбираш ли на умове крилати чета Възкресяваш ли от гроба свободата, пазиш ли от послушание душата Каляваш ли вяра по жаравата прашна, призоваваш ли куража с думи страшни Носиш ли на просвещението в пазвата светлика, търсиш ли истината свята, многолика Впиваш ли се като трън в сърцето, вдигаш ли молитвен взор в небето Традициите пазиш ли в олтара на обичаите, кодирали на древен род морала Ти будителю на сетивата, като камбанен отглас е доброто във душата По нови друми от трънлива светлина ти изковаваш звънкия завет на любовта!
