Болежките

Болежките 
са 
нещо
обичайно,
когато попрехвърлиш
възрастта...
Така че: 
всеки ден 
по нещо тръпне,
пронизва,
стрелка и наболва
тайно,
или пък щрака,
и чегърта,
и присвива,
притиска,
и дълбае, 
ръби 
и боли!
Така 
стоят 
нещата 
днес,
уви...
Сега коляното,
а вчера бе врата…
А утре 
много вероятно 
дланта ще съм пресрещнала,
дори 
и 
без 
да забележа.
А тук е мястото да отбележа:
че имам също
кръст и зъби,
хълбоци,
стомах,
а даже и глава
(изпълнена със мъдрост
при това)...!
Все нещо там да има -
да се обажда
и да стърже,
реже
и прерязва!
Играта 
на
Човека
да разказва!
…
Но знаете ли -
все научих нещо
за толкова години
жизнен стаж:
Боли едно. 
И винаги - едно!
И щом защрака ме коляното,
то значи кръстът е спасен!
А почне ли главата да ме мъчи,
останалото - всичко - млъква,
край!
Така че - 
всяка 
мъничка 
болежка -
Отстъпва, 
щом догони я
по-тежка!
Така устроен ни е мозъка - 
да отразява
последната, 
и най-висока
по 
приоритет.
Та, ergo: 
всичко - значи, е наред!
И още има:
Щом навра се в маратонките,
навън изляза 
и потичам -
изчезва всичко, 
без следа!
И вече имам колене, и кръст, и стави
и гръб -
изправен,
жива съм,
ура!
До хоризонта тичам,
без да чувствам болка,
напук на травми,
ритнати греди 
и докторски възбрани,
(които, 
ако слушаш –
лягай на дивана,
със шепа хапчета 
и просто - мри)! 
Само по себе си, 
това
e повод
да се усещам жива,
мърдаща,
и в този смисъл – шик!
…..
Ей, хора, знайте –
той ви чака,
Излезте и го намерете -
него -
личния ви,
ваш 
Аналгетик!