3 Поучителни истории за живота

маршрути, скиталчества..

Поучителни истории за живота Поучителни истории за живота Поучителни истории за живота Поучителни истории за живота

Животът е пътешествие, изпълнено с безброй истории, всяка от които уникална и неповторима – за себе си и за света. Всяка крачка, всеки момент, всяка среща – оставят следи, които предвещават нашите по-нататъшни митарства и чертаят следващите ни стъпки.

Ето три поучителни истории за живота, които ни напомнят какви сме ние – хората, и колко условни са всички измерители за успешност и постижения в краткия ни път под небето. Колко мимолетни и крехки са истинските мигове на човешка, споделена радост; колко трудно постижими – разбирането за смисъл на нашето пътуване и кратките минутки на просветление.

1. Историята на едно детство в малък град

Представете си малко градче, недалеч от морето. Там, сред често безлюдните улици и скромен площад с фонтан и градинка, в провинциалния ритъм на лишената от забързаност и прекомерни амбиции обиколна среда, израства едно дете. Животът е привидно прост, с нищо незабележим, но всъщност, като всеки човешки живот, е изпълнен с малки случки и големи предизвикателства.

Всеки ден е ново приключение – от игри с приятелите, привидно другарски, но свързани с изява на превъзходство и опити за надмощие от най-ранна възраст; през училищната скамейка, където всяко усилие се възнаграждава с подобаваща оценка, но е важно да научиш какво точно ти носи точки, за да не пилееш излишен ресурс; до тежкото, изнурително чиракуване в бащиното препитание през ваканциите, за да не липсва хляб на масата.

Това оставя следи. Детето пораства мъж, но по някакъв начин болезнено стремящ се да избяга от недоимъка, от простотата, от провинциалното ниско темпо, от неамбициозния свят наоколо..

Той успява да се изтръгне от средата си и прави всичко, което си е втълпил, че трябва да направи, за да бъде успешен и никога повече да не му се налага да влачи кофите с кал от своето детство. ..Образование, отличия, академична кариера, работа, там някъде в промеждутъците – жена, деца (без особен ентусиазъм), но животът му свършва с последния работен ден, който изчерпва цялото съдържание на натрупаните през годините му активи.

И не успява да запълни празнотата. Прекалено глупав, прекалено надменен, но също така и прекалено непригоден за малките радости на живота, за песента на птиците, за зеления цвят на дърветата (отвъд плода, който раждат). Привидно той има всичко – жена, деца с вече свои семейства, дом, щедра пенсия, и недотам лошо здраве, но животът му, лишен от наложения през годините ‘сериозен’ смисъл, постепенно се дефрагментира, парче по парче. В миговете, преди деменцията да е изяла окончателно и последните му мисловни умения, той мечтае единствено за малкото градче, от което се е измъкнал с цената на всичко; за морето, в което е плувал като риба; за своето изоставено провинциално безгрижие..

2. Съдбовни срещи – любовта може всичко

На оживен градски площад, сред тълпата от хора, две съдби се пресичат. Запознати при случайна среща от техни приятели, млади мъж и жена попадат във внезапен плен на любовта. Един поглед се оказва достатъчен, за да почувстват, че си принадлежат, че са сродни души, които вече не могат да продължат – всеки по пътя си. Потъват на мига във върхушката от надигнали се чувства.

Само че има едно голямо НО: двамата живеят на стотици километри един от друг, и това че са се озовали в един и същи момент в големия град, тази чиста случайност, която ги запознава – не е достатъчна, за да им позволи да се съберат. Всеки има своя микро-вселена в собствения си град – работа, дом, родители, обкръжение, проблеми и ..безброй други котви.

Тяхната любов преминава през множество изпитания: време, пространство и обстоятелства са в непрекъснат разнобой с нея. И от двете страни властни родители се опитват да задържат „своето“ на всяка цена. „Защо ти да ходиш там, нека тя/той дойде тука!“ ; „Как ще си оставиш работата и ще гониш михаля из оня чужд град, да ни си луд/a?“; „Абе толкоз ли няма едно момче/момиче за теб тук, у дома?“..

После откраднати мигове, кратка ваканция, още по-кратък уикенд, някъде по средата на пътя.. Днес, утре, месеци и години – все същото.. Да угодим на родители; да не разстроим работодателя, който, нищо че не ни е вдигал заплатата от години, но така много държи на нас! Да направим и този ремонт на общия семеен дом, да пренаредим плочките в двора, да завършим и този работен проект във фирмата, пък после ще видим..

И пак откраднати мигове, къси и недостатъчни, но един ден Тя спира да се обажда, вече не вдига и телефона, просто изчезва. Той отива да я търси в града й. Намира там отчаяните й родители, но те не знаят нищо за нея. Събрала малко багаж, казала, че отива на поредния уикенд и духнала. Ни следа..

Той е отчаян. Разбира, че е загубил единственото, на което държи; единственото, което някога му е било важно. Звъни по общи приятели, разпитва, издирва телефони на познати на нейни познати, и пак звъни, и разпитва, но Тя се е изпарила. Той живее само със спомените. Работата му изостава все повече, и накрая работодателят сам го помолва да напусне. Събира багажа си и заминава за големия град. Преди години бяха мечтали двамата заедно да заживеят в малко кварталче в покрайнините му, даже бяха гледали къщи, но после се прибраха по домовете си и всичко отшумя.

Сега той отива право там. Намира си малко жилище под наем, пуска CV в няколко фирми в града и след седмица е вече на работа. Че и добре платена, за разлика от онази, „сигурната“, у дома. Но е нещастен и не спира да мисли за Нея.

А Тя живее само на няколко преки от Него. Намерила си е малко жилище под наем, също и работа. Не се оплаква от нищо, то няма и на кого, но не е щастлива. Мисли за Него и за пропиляната им любов. Когато реши да избяга от стария си живот, го направи спонтанно, без да си даде време да размисли, защото вече не успяваше да понесе агонията на задъханите им рандеву-та и безкрайно дълги раздели – с разговори по телефона, срещи по вайбър, неясни във времето обещания..

Чувстваше, че не може да продължи така нито ден повече, а друг вариант не можеше да си представи. Никога нямаше да отиде да живее в дома и града му – бягайки от един затвор, да се запъти към друг.. Никога нямаше да поиска това и от него. Вариантът с големия град й се беше сторил единственото приемливо бягство. Но сега й се искаше да беше говорила с Него за тази възможност – сериозно и без увъртания от рода: „ами ще видим“. Но не го беше сторила, вместо това беше избягала. Сама. Сега вече е късно за крачки назад. Всеки с живота си.

И тогава те се срещнаха. Съвсем неромантично, в кварталния супермаркет. Също като преди години, когато съдбите им се кръстосаха на онзи паметен градски площад. Той я взе в обятията си и повече не я пусна. А Тя никога вече не помисли да бяга без Него. Заедно са и днес. Благославят късмета си, който им позволи, въпреки всички изпитания – да се намерят, за да изживеят пълнокръвно любовта.

Две щастливи души, оценили високо подаръка от съдбата, след като почти го бяха изгубили.

3. Богатството ли е успешният финал?

Преди години един млад човек вижда отражението си в бляскава витрина на лъскава търговска улица и го намира за жалко и нищожно. От шикозния бутик излиза гелосан господин със скъпи дрехи, доволно изражение и елегантна книжна торба с покупки. Влиза в луксозна лизузина, която го чака отпред , а шофьорът небрежно му пали пурата преди да потеглят в неизвестна, но със сигурност бленувана посока. Може би към красиво имение на брега на морето или в подножието на планината, с алеи от туя и магнолиева горичка пред широките френски прозорци..

Младият човек неистово желае да е на негово място. Защо иначе се е родил на тоя свят, ако не успее да опита от цялата му красота, лукс, разточителност?

Когато човек има сериозна мотивация, и особено ако е млад, той мести планини. Така се случва и с нашия младеж: създава свой бизнес, започва с нищо повече от идея и много амбиция. Първоначалните неуспехи и трудности не го спират, а напротив – мотивират го още повече. Научава се да плаща цената за успеха си, без да се интересува какво причинява на околните.

С времето бизнесът му процъфтява, а самият той става символ за преуспялост, стартирала от нула. Няма препятствие, което да не успее да пребори – с пари, с влияние, с власт. Понятия като умереност, коректност, доброта, пощада към околната среда – не присъстват в представите му. Той е убеден, че в света на богатите тези понятия са табу, и ги игнорира без угризения. За да върви бизнеса му, насърчава изсичането на стотици гори, като подпомага щедро, без да се скъпи, потъпкването на пречещи му екологични норми и закони.

За сметка на това е скъперник към хората, които работят за него и са зависими за препитанието си – от тях той изстисква максимума срещу минимално заплащане. Неуязвим е за омразата и нехаресването на околните. Защото не му пука за никого от тях. Пурата, лимузината и имението с магнолиевата горичка го чакат в края на всеки рунд със света, така че той има достатъчно мотиви да се ожесточава ефективно срещу противника.

Счита себе си за преуспял по всички параметри. Пропуснахме да кажем – има и семейство. Млада, красива жена и две прекрасни деца. Само тях обича и ежедневно сваля звездите в краката им. Най-луксозните ваканции, най-шикарските дрехи, най-скъпите телефони, коли и играчки. Охолството е неговата самоотплата за всички причинени щети отвъд високите стени на имението.

Но един ден частният му самолет, с жената и децата на борда, прелитайки, след шопинг в столичния град към .. горичката с магнолиите, попада в пламъците на горски пожар, подпален по невнимание от фаса на работник-дървосекач. Сред същите онези горски масиви, които биват безмилостно изсичани, за да набавят материал за предприятието му, въпреки протестите на хората от планинското подножие.

Пожарът се разпространява с мощта на стихия, подсилен от свободно нахлуващия през оредялата гора вятър. Загубил ориентация, пилотът на малкия самолет не успява да се издигне над дима и пламъците. Забива се сред горящите дървета и така приключва живота за всички на борда.

На финала главният герой в тази история е сам и отчаян. Дали ще съумее да направи крачката към смирение и покаяние?

Светът се простира отвъд въображението, отвъд предначертаното за всеки от нас. Ангели или демони ще качим на автостоп по пътя си? Ние избираме.