Споделено от хора, живяли в Япония
Ерин Браун, американка:
Да си чужденец в Япония е и трудно, и не дотам. Мисля, че това зависи от човека и неговото световъзприятие. Много хора отиват в Япония с погрешни очаквания, внушени от аниме културата, японското кино, хобита, дзен.. Други са реалисти и отиват с нагласата да се адаптират към един напълно различен живот.
Ако сте дошли в Япония, за да уважавате, приемате и оценявате живота тук (както и трябва да бъде), мисля, че бихте могли да имате нормално и щастливо съществуване.
И така:
Отначало трудностите за мен не бяха очевидни, изкарването беше просто страхотно, всичко ми се струваше изпълнено с красота, но както всяко място – оказа се, че Япония също има недостатъци. Не осъзнавах колко много ми е повлияло преместването и какви количества стрес съм натрупала – поне през няколкото първоначални години от живота ми тук, в Япония. Бях научила доста добре езика, вече, и въпреки че езиковата бариера не представляваше проблем (за някои може да е съществен!), това беше само леката част. Отвъд емоционалното..
Ако някога сте пътували до нова държава и сте се чувствали малко не на място, Япония в това отношение ще ви натовари в пъти повече от всяка друга страна. Може да живеете привидно добре, с работа, обкръжение и всичко.. и изведнъж внезапно да ви връхлети усещането, че сте сноп нерви и да изпаднете в пълна дупка.
Като при всяко необичайно пътуване, очаквайте върхове и пропадания! Може да сте създали много приятелства и да си прекарвате страхотно, но понякога рязко може да ви налегне убеждението, че не сте част от света, в който пребивавате; че всичко около вас е нереално и сякаш не ви се случва наистина.
Осъзнаването на тази дистанция сякаш се увеличава с времето, макар логиката да диктува обратното.
За емоциите в Япония не се говори открито и ако започнете да се борите с тъгата, ще ви се налага да го правите сами. Това не е нещо, с което искате да натоварвате приятелите си в Япония (те така или иначе вече имат достатъчно собствени проблеми). От културна гледна точка не е прието да се споделят чувства и емоционални състояния. Всяка тъга и увлечение ще бъдат посрещнати с неловкост и неохота от вашите приятели. За японците това е неудобно, стресиращо и в крайна сметка ще отблъснете дори най-близкото си обкръжение!
Така че: за мен една от причините, поради които в крайна сметка не пожелах да остана в Япония, беше, че се чувствах самотна, и това усещане нарастваше и се задълбочаваше с времето. Въпреки че го очаквах и знаех, че мога да се справя сама ако трябва, нещата просто се натрупваха..
Срещнах човек, който се беше преместил да живее в Китай и той ми обясни, че е напуснал Япония, защото е страдал от дълбока депресия, за която се опитал да получи подкрепа от приятелите си (японци), но в крайна сметка те го презряли заради неговата „слабост“. Получил даже съвсем сериозно изказани съвети да се самоубие, щом не е в състояние да се справи с проблемите си – дотолкова тези негови японски приятели са се чувствали изтощени от емоционалния му смут и неприемащи излагането му на показ.
Стана ми тъжно и неудобно, когато чух тази история. Ами ако и аз стигна дотам и не успея да издържа повече? Тежко е да живееш в свят без емоционална подкрепа.
Никога не съм мислила за Япония като за място, изпълнено само с вишнев цвят и книжни жерави, преди да замина. Напротив, смятах, че съм подготвена да се адаптирам към един напълно различен живот. В началото се чувствах просто развълнувана от преживяването, от уникалната японска култура, от чувството за „сигурност“, което изпитвах (можех да се разхождам в два часа сутринта и да не се притеснявам, че ще бъда простреляна, преследвана или наранена; не че това не е възможно да се случи където и да е по света, но някак се чувствах безопасно тук и това винаги ще си остане моето интуитивно усещане по тази тема).
Харесваше ми също така, че хората не ме притесняват, не ми досаждат по никакъв начин, но пък понякога усещах, че ме разглеждат с втренчени погледи, което е безобидно, но може да задълбочи неприятното усещане за непринадлежност..
Един ден, на обичайната ми спирка на метрото забелязах момичето, от което винаги си поръчвах лате. Мога да кажа само хубави неща за нея. Тя беше учтива, мила и любезна (като повечето японци, те винаги притежават една фина, изискана доброта и нежност в маниерите)! Бях забелязала, когато й подавах парите за кафето си, че има белези от дъбоки прорези по китките на ръцете. Всеки път ми се свиваше стомаха щом ги видех и се чудех какво може да е накарало това прекрасно, мило и нежно създание да посегне на живота си. Не можех да си представя в колко голям вътрешен смут и неспособност да го съобщи на другите трябва да е била, за да направи подобно нещо със себе си. .. После се качих на влака, а той потегли и изведнъж рязко спря. Стояхме на място необичайно дълго време, докато стана ясно, че на релсите има човек. Още едно самоубийство, което трябваше да бъде ‘почистено’. .. Повече не видях момичето, от което си поръчвах лате. Може да е било случайно съвпадение, но и до днес си представям, че именно тя е лежала там, размазана на релсите пред влакчето на метрото. Тази история беше много травмираща за мен и изигра съществена роля за по-нататъшните ми решения.
Това е само малка част от моите преживявания в Япония.
Аз обичах и обичам Япония. Нямам у себе си и следа от лошо чувство. Но си тръгнах. В момента не си и помислям да живея някога пак там. Просто не е за мен.
Япония е невероятно и вълшебно място. Но хората трябва да знаят, че никое място не е без недостатъци. Мисля, че животът в Япония е красив, да, но понякога го определям като красиво трагичен.
За мен Япония е място, което уважавам толкова силно и съм благодарна за преживяванията си там! Невероятно, красиво, забавно, но не и без страдание и несъвършенства.
Джеймс Бърк, американец:
Бих казал, че животът в Япония е труден, ако вие, като чужденец, очаквате, че ще можете да живеете като японец.
Пример: Повечето здрави хора от страните от развития свят никога не биха мечтали да работят толкова много, че буквално да умрат от преумора. И все пак това е напълно нормално в Япония, стотици или хиляди хора умират от преумора всяка година тук, въпреки че официалната статистика казва, че това се случва само с единици.
Японската култура има сериозен проблем с вървящите срещу течението. Всеки, който стърчи, бива удрян здраво. На работното място това означава да бъдеш преместен или да получиш ужасно трудни за изпълнение задачи. В гимназията това означава или тормоз, или невъзможност за постъпване в топ университет.
Япония, освен това, има странна представа за образованието и търсенето на работа, което прави нещата много трудни за младите хора. В Япония децата се отглеждат от 3-4-годишна възраст с идеята да влязат в конкретни университети като Tokyo University или Keio University – елитни учебни институции. Но качеството на образованието на тези места е по-слабо в сравнение с чуждестранните университети. Въпреки това приемните изпити изискват десетилетия изключително сериозна подготовка, за да се гарантира успех. Просто да си възпитаник на някои от тези университети, дава сигурна гаранция за живота и кариерата на завършилия. Компаниите традиционно наемат висшисти въз основа на това от кой университет са издадени дипломите им.
Това са някои неща, които според мен са особено трудни. За щастие, ако сте чужденец, те не ви касаят.
За съжаление някои проблеми, които ще имате като чужденец, са проява на фин, но все пак явен расизъм, а също така – на изключителна дискриминация от страна на полицията, правителството, банките и компаниите за недвижими имоти, пълна липса на права като работещ и много ограничени възможности за реализация в сравнение с родените в Япония.
Ако сте бял и сте от страна в развития свят, расизмът е значително по-слабо изявен, но все още е наличен и ако останете в Япония достатъчно дълго, в крайна сметка ще го изпитате на гърба си неминуемо. Но ако сте с цвят на кожата, различен от белия, расизмът ще бъде видимо забележим. Ако сте китаец, хората като цяло ще бъдат откровено враждебни към вас.
Полицията често се насочва към чужденци за случайни проверки на документи за самоличност по всяко време на деня и нощта, а компаниите за недвижими имоти обичайно отказват наем на апартаменти на чужденци. Това, че си бял и говориш японски може да ги убеди да отстъпят, но ако си китаец или цветнокож, почти сигурно ще ти откажат няколко апартамента, преди да намериш хазяин, който да те приеме.
Що се отнася до намирането на работа в Япония, това е по-лесно ако сте женени за японски партньор и/или говорите езика. Ако не говорите японски, вашите възможности ще бъдат силно ограничени. Ако говорите английски, вероятно ще се окажете учител по английски. Почасовото заплащане като цяло е доста добро, но поради различни причини месечната ви заплата вероятно ще бъде ниска и ще остане почти същата, независимо колко дълго работите там.
Ако изберете друга кариера или не говорите английски, нещата ще бъдат различни. За работещи професионалисти като счетоводители или ИТ може да се постигне добра заплата, но работното време по всяка вероятност ще бъде безумно – +100 часа на седмица не е необичайно, извънредният труд обикновено не се заплаща и на всичко отгоре вероятно ще трябва да напуснете Япония след 2 години, тъй като повечето професионални агенции уреждат работа за неяпонци в Япония за максимален срок от 2 години. Ако сте в ИТ, можете да очаквате значително по-ниска заплата и удължено работно време в сравнение с условията във всяка друга високоразвита страна.
Ако не говорите дори английски език и нямате професионални умения, можете да очаквате мизерен, нископлатен живот. Може да успеете да спестите някакви пари и да ги изпращате извън Япония, но имиграционните служби ще ви дишат във врата 24 часа в денонощието. Въпреки сериозния проблем с намаляващото население на Япония, правителството иска от чужбина единствено туристи и техните пари; желанието им е да напуснете страната възможно най-скоро и това ясно личи в имиграционната политика на страната.
Това е моето впечатление след 10 години живот в Япония, владеене на японски и включително наскоро – сключване на брак с японка.
Харесвам Япония, но търся друго място за живеене, където да открия по-светло бъдеще за себе си и семейството ми.
Япония е прекрасно място в много аспекти, но има сериозни проблеми, които се усложниха през годините, в които съм тук, и според мен – тенденцията ще продължи. Расизмът става все по-осезаем, което е много разочароващо.
Съни Франсис, индиец:
31 години и продължавам да съм тук.. ще си позволя да споделя някои наблюдения:
Ако си чужденец, но не си западняк с бяла кожа и сини очи, животът е труден.
Ако не се опиташ (и не успееш в крайна сметка!) да научиш езика, животът е труден.
Ако нямаш подходяща трудова експертиза, животът е труден.
Ако не се опиташ (и не успееш след известно време!) да се приучиш към японския начин на мислене, животът е труден.
Ако не успееш да се научиш да изпитваш наслада от японската храна, животът е труден.
Да означава Да; Не означава Не; Ще помисля за това, означава Не; Дай ми време да реша, означава Не; Може би следващия път, означава Не; Харесвам те, или идеята ти, или отношението ти, или храната ти, НО.., означава Не.
Ако не можеш да свикнеш с малки стаи, тесни тоалетни, неголеми легла, малки жени.. животът е труден.
Ако не можеш да свикнеш да се храниш с клечки, животът е труден.
Ако не можеш да свикнеш със скучни новини, залп от информации за времето, глупави, заливащи те непрекъснато реклами, животът е труден.
От друга страна, ако трябва да се върна в Индия и да живея отново там, животът ще бъде още по-труден.
Джохан Сапутра Мулджади, новозеландец от индийски произход:
Пристигнах в Япония преди 9 години.
Животът ми на чужденец тук не беше лек през първите седем години, но към днешна дата съм доволен.
Според мен животът в Япония е труден, ако не обичаш да учиш. Щях да се върна в Нова Зеландия, за да продължа там по моя път, ако не бях преминал интервюто с Британски съвет в Токио през 2015 г. Нямаше да премина интервюто, ако не бях изучавал TESOL, предлаган от Shane English School, Япония в сътрудничество с Тринити Колидж в Лондон.
Животът е по-лесен в Токио в сравнение с другаде, защото възможностите са достъпни и неочаквани. Що се отнася до мен, харесвам факта, че мога да посещавам лекции за получаване на висше образование на английски език чрез университета Temple и мога да изграждам връзки просто като полагам усилия да излизам по-често. Също така съм играл няколко пъти баскетбол тук, в Япония и това е чудесен и развлекателен начин да остана здрав и да общувам.
Допреди година-две живеех в префектура Гунма. Гунма все още се смята за прилична „провинция“ в сравнение с по-селските райони като Акита или Нагано. Хареса ми да живея в Гунма, но бях разочарован от предлаганите възможности за работа на чужденци като мен. Следователно заключавам, че животът е по-труден за чужденци в японската провинция, освен ако не можете да си осигурите постоянна работа.
Сигурен съм, че за чужденците ще става по-лесно за живеене в Япония, тъй като условията за получаване на виза започнаха да се променят към по-малко сложни. Никога не съм работил другаде освен в Япония, но мога да кажа, че прекарах прекрасно време, живеейки и купонясвайки в началото на 20-те си години.
Източник: Quora digest