Изложба Шодо - Кусамоно Формата на вятъра--Истории за живота

Авторска изложба: Венелина Петкова и Мария Зоицина

Откриване: 9 април, 18:30 ч., Посещения: 9-23 април, вторник-събота, 15:00–18:30 ч.
Японски културен център „Кокоро“, ул. Хайдушка поляна 57-58, ет. 2

за кратко
пролетният цвят разкри
формата на вятъра (В.П.)

春の花つかの間風の形を現した
Haru no hana tsukanoma kaze no katachi o arawashita

Трудно се пише за себе си, особено пък в рубрика „Събития и изложби“ с етикет „В света на творците“. Нескромно, да не кажа нахално. Утехата е, че пиша за съвместен творчески проект, със стремеж да се фокусирам върху общата картина, абстрахирайки се, доколкото е възможно, от моето лично участие в него.. Като се замисля, това би влязло в противоречие с една от целите на този проект, а именно: популяризирането на неизвестно в България изкуство, чиято изява формира моя принос в екпозицията. Но все пак – ще се постарая да задържа тежестта на фокуса върху същността.

И така: няколко основни неща за Изложба Шодо – Кусамоно ‘Формата на вятъра’:

Първото и най-основно от тях е, че досега никой не е правил такава в България. На двете японски изкуства Шодо и Кусамоно предстои тепърва да се сдобият с полагаемата им се доза внимание и интерес в България. За Шодо (японската калиграфия или още Пътя на Четката) са чували мнозина, все повече последователи го и практикуват; за Кусамоно (меката версия или цветното лице на Бонсай) – това не може да се каже. Дори бонсаистите в България, с минимални изключения, не са чували за Кусамоно. За отбелязване е, че по света бонсай школите, изложенията, работилниците, семинарите.. дежурно съдържат и кусамоно направление. Надявам се някой ден това да се случва и у нас.

Връщам се към изложбата: Тя е резултат от взаимодействие между две изкуства, на пръв поглед толкова различни (!) – монохром vs. цвят; четка и мастило vs. жива материя – но всъщност обединени от поетично-философския дух на Дзен будизма, вграден в палитрата на повечето японски изкуства.

Избрахме да творим под мото „Формата на вятъра“ – една от всички възможни поетични метафори за невидимото, таящо се в нас и всичко около нас; за процесите, които правят възможно съществуването на всяко нещо и едновременно с това за повторяемостта, за универсалното в живота, в смъртта и отвъд.

Погледнем ли цвете – в него виждаме едновременно покой и движение – отпечатъка на слънце, вятър, дъжд и стихии, които са го оформяли до този момент. Белези на неумолимия живот, който протича в него.

По същия начин – погледнем ли Шодо творба, в нея можем да усетим танца на четката – застинало движение, изпълнено с енергията, умението и намерението на автора в този негов настоящ момент, когато я е нарисувал и който е както просто този настоящ момент, така и всички мигове от миналото му, без които авторът нямаше да е точно този автор.

А замислим ли се за ръцете, които изработват съд от глина, може да си представим и пещта, която по-късно ще превърне пръстта на керамика – някои съдове може да се пропукат, а други – да изненадат автора си с неочаквани цвят, текстура и хармоничност.

Далекоизточните изкуства Шодо 書道, Кусамоно 草物 и Уаби-саби керамика прегръщат тези изненади – част от живота, също както прегръщат упоритата практика – развиването на умение цял живот, или по-кратко казано – следване на „До“- Път 道.

Изложбата обединява в себе си изкуството на източната четка Шодо, изкуството Кусамоно бонсай и авторска уаби-саби керамика, изработена специално за дом на Кусамоно композициите.

Творбите в изложбата са тематично вдъхновени от хайку стихове, с които формират симбиоза, и от източната философия – в частност избрани дзенго (дзен фрази).

Мястото също избрахме неслучайно. Японският културен център Кокоро е средище на японския дух в София, място, където се изучават и популяризират японските език, култура, спорт, традиции, умения и изящество. Под един покрив са обединени материално и духовно, с цел опознаване и усвояване на умения за японския начин на живот от всеки, пожелал да се докосне до една хилядолетна и необятна по същността си културна територия.

Изключително сме признателни на нашите любезни домакини Биляна Божилова и Ивайло Петров, за това че ‘припознаха’ тази идея и й дадоха физическо пространство за реализация!

Кои накратко сме ние, авторите, в контекста на Шодо и Кусамоно?

За Венелина Петкова съм писала и преди, тук можете да видите обстойно интервю с нея!

И все пак, в светлината на изложбата:

Венелина Петкова е родена в морския град Варна. От 1998 г. живее в град София, където следва Връзки с обществеността и магистратура „Изкуства и съвременност“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Записва и квалификационен курс „Арт-терапия“ към НБУ.

Културата на Далечния Изток и по-специално на Япония я привлича от малка. Това привличане определя страстта й към суми-е източната рисунка с туш и Шодо – японска калиграфия или още Пътя на четката. Практикува повече от 5 години – първо със сенсей Мичико Имаи (Япония), а от две години със сенсей Хекиун Ода, японски майстор на четката от най-висок ранг.

Вече втора година води арт ателиета към Японски културен център „Кокоро“, София. Водила е арт ателиета и към Дни на японската култура в България; FesTEAval – изложение на чай и в самостоятелни събития. Като член на Български хайку съюз е идейник, участник и съ-организатор на няколко изложби, посветени на общуването между изкуството с туш на Далечния Изток и България с представяния в София и Варна.
През 2021г. излиза от печат дебютната й книга с хайку поезия, кратка проза и 50 авторски суми-е и шодо илюстрации „Бели петна“, а през 2023 втората й „Книга против мигрена – къси разкази“, изд. Ерго.

Тук можете да откриете нейната творческа страничка във ФБ.

Мария Зоицина е родена и живее в София. По образование и професия е инженер, но има и поетична страна, която я отвежда към света на приложното изкуство и растителния свят. Тя е обединила тези привидно разнопосочни интереси като последовател на японската традиция за отглеждане на растения Кусамоно бонсай.

Автор е на Кусамоно композиции и специално изработвана за целта уаби-саби керамика, практикуващ от поне 8 години. За нея Кусамоно е неизчерпаем източник на вдъхновение, а също и личната й форма на медитация.

Участвала е в работилници, обучения и споделени събития, свързани с японската култура, и в частност с Кусамоно бонсай в България и в страни като Испания и Италия. Поддържа творчески обмен с Кусамоно последователи от тези и други страни.

През последните години е провеждала работилници, пърформанс и ателиета в рамките на Квартал Фестивал, FesTEAval – изложение на чай, в събития на център Соменсо и в самостоятелен формат. Участвала е със свои Кусамоно композиции в споделени изложби, следващи тематиката на Далечния Изток.

Тук можете да откриете авторската й страничка във ФБ, а това е сайта на нейния творчески проект, свързан с Кусамоно.

.Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно

Няколко думи за деня на откриването на Изложба Шодо – Кусамоно ‘Формата на вятъра’, 9-ти април:

Пространството на Кокоро замалко да се окаже тясно да побере всички, които пожелаха да посетят вернисажа! Множество приятели, последователи и фенове на японската култура се събраха в задушевната атмосфера на центъра, за да попият от настроението на първия ден и да се насладят на свежестта (за Кусамоно частта буквално) на експонатите.

Откриването беше удостоено и от Японското посолство в София. Авторите и домакините на събитието бяха поласкани от вниманието, което получиха от специалните си гости – съветника на японския посланик Такаюки Уашивара сан и културният аташе Кенто Мураки сан.

от откриването на Изложба Шодо – Кусамоно ..

За автентичното японско настроение и атмосфера допринесоха и приятелите от JapanStore.BG – Японският магазин в България, които осигуриха напитките под формата на първокласни зелен чай сенча и саке. Разбира се, че имаше и превъзходно българско червено вино. Но най-вече – имаше пъстра атмосфера, наситена с емоции, любопитство и радостен дух.

За самата изложба:

Ще разкажа за нея в кадри и слова. Тя включваше 16 сюжетно свързани диптиха, в които двете авторки пресъздават своята визия по всяка от темите, под поетичното внушение на хайку стих или дзенго.

Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно Изложба Шодо – Кусамоно

Ето ги и тях:

1.
Бледнее луната
зад далечните рехави облаци - 
те са мислите ми,
тя - постоянството 
на най-дълбоките ми чувства. 
      
стих – В. Петкова

Pale moon behind thin clouds …
they – my thoughts,
it – the perseverance
of my deepest feelings 
            
verse by V. Petkova

2.
Кусамоно композиция:
Заедно.. в синхрон/ Together.. in synk
/Aloe arborescens, Rhipsalis, Crassula various sp./

Усилия, движение, поддържаща среда - за общ, съвместен резултат.

3.
Пролетен вятър навлиза в още голата планина/ Spring wind finds its way to the mountain
поетично-философска мисъл

Също както природата, така и хората (като част от нея) имаме интуиция за невидимите процеси, които водят към бъдещето ни. Пролетта идва с пролетния вятър, есента – с есенния .. Ако сме планината и дърветата в планината, посрещаме ги с устойчивост и готовност. Но понякога като хора можем да сме и като вятъра, който носи промяна ..

4.
Кусамоно композиция:
Нахлуват сокове във нежните стебла/ Juices rush into the tender stems  
/Carpinus orientalis, Trifolium/

Тези диви и непретенциозни растения - келяв габър и обикновена крайпътна детелина, дават израз на пробуждането и разлистването под плодотворния полъх на пролетния вятър така, както никой друг. Керамичният съд е изработен да подчетрае дивата землиста прелест на планината, където мъхове, лишеи, дървета и горски цветя се взаимопроникват естествено и на воля.

5.
Детето лотос пораства и цъфва/ The lotus child grows up and blossoms 
поетично-философска мисъл 

Поетична метафора за духовното ни израстване: както лотосът цъфти неопетнен, извисен на своето стъбло над калната вода, пълна с живот, пълна с потенциал, но и обект на преодоляване, така и човешката душа се стреми към своето разцъфтяване, преодолявайки несгоди и изпитания.

6.
Кусамоно композиция: 
Пробуждане в април/ April awakening
/Dryopteris Filix-Mas, Primula/

Мъжка папрат и прекрасна жълта, култивирана иглика. Силата на пробуждането се олицетворява магично от папратта - в периода, когато тя разтваря бавно и красиво своите стебла. И от ярката слънчева китка иглика. Съд, който прелива в мраморно-лишейови оттенъци, наподобявайки скални релефи.

7.
Март. Цветовете на прасковите се превръщат в море/ March. The peach blossoms are as if sea waves
поетично-философска мисъл

Според китайска легенда прасковеният цвят е символ на обещанието за безсмъртие (в Даоизма) и на утопичен свят, в който всеки вкусил плода на праскова намира своето щастие. „Морето“ от прасковени цветчета е подобно на Рай, чийто вкус можем да предусетим чрез техния аромат.

8.
Кусамоно композиция:
През март се раждат най-красивите цветя/ The most beautiful flowers are born in March
/Lewisia cotyledon, crassula various sp./

Левизията, и особено в този цвят, е едно от най-прелестните, нежни и същевременно устойчиви, жилави и стегнати създания в света на растенията. Красулките около нея са за разкош (да подчертаят прелестта й - както биха го направили умело подбрани бижута). Заглавието е и личен реверанс към една девойка, родена през март и много скъпа на сърцето на авторката. ❤️

9.
Това (каквото е) – Kore – This (as it is) 
част от zengo – дзен фраза 如是 Nyoze 

Отдаваме енергия, душа, знания и способности да създадем нещо и все пак, въпреки усилията ни, резултатите може да ни разочароват. Онова, което съзнанието вижда и реалността на постигнатото, може много да се различават. Затова приемаме реалността „такава, каквато е“, приемаме ограниченията на добрите или недобрите резултати. Това изисква много дисциплина на духа. Nyoze е важно зенго в будизма, което постоянно ни напомня да правим преоценка на своето „себе“.

10.
Кусамоно композиция: 
Подарък от червеношийка/ A gift from a redneck
/Polypodium vulgare, Pulsatilla Vulgaris, Geranium robertianum, Dianthus carthusianorum/

"Подарък от червеношийка" може да е просто заглавие, но всъщност зад него стои много повече: всичко, свързано с този проект - от подготовката, през подреждането, откриването и провеждането на двуседмичната експозиция - от авторска гледна точка представляваше.. подарък от червеношийка. Всички обстоятелства; всички препятствия; всички радости и всички тъги; всички хора, свързани с тях; всички пътувания и емоции; всички нови срещи и стари познанства; всички спомени и целият натрупан опит през годините (не просто практически опит, а опитност на духа) - всичко това е подарък от червеношийка. И авторката няма заслугата, а само е благословена с нейния дар.
В този смисъл "Подарък от червеношийка" изразява тоталната идея за не-притежаване, не-контрол, не-намеса. Тя е символ на приемането, на симбиозата и общия поток. 
За авторката тя е и още нещо - с работно заглавие Балканско кусамоно, представлява част от нейните обитаеми "селски" измерения. Обитаеми и необятни. 
След експозицията пак се завърна там (където й е мястото) и с всяка фибра се сля отново със средата си!

в последните дни на експозицията: Къде си, ярка планинска светлина ..?

11.
Чисто огледало, спокойна вода - Meikyo Shisui 明鏡止水 – Polished mirror, still water
zengo – дзен фраза

Когато внимаваме какво си слагаме на сърце, когато оставим света, препълнен с образи, емоции, случки, предмети да преминава през нас като пред огледало, без да оставя нежелани или ненужни следи, съзнанието ни е като спокойна вода. Имаме силата да избираме какво пускаме в душата си.

12.
Кусамоно композиция:
Доброто се о(Т)глежда от добро/ The good looks at its’ own birth in another good
/Crassula ovata Hobbit/

Разперила ръце към светлината! Забележете двойната пирамидална структура - на основата, обвита в мъх долу и на растението - в горната част. Идеята за повторена наопаки форма (обърната пирамида), е свързана с концепцията за отражение, оглеждане.. но също така и за отглеждане, възпитаване. "Доброто се о(Т)глежда от добро" съдържа в себе си игра на думи и тя не е случаен каламбур, а прикана към ума.
По същество оТглеждането е оглеждане. Децата не чуват думи, а попиват действия. Ние сме тяхното огледало. Оглеждайки се в нас, те оТглеждат своите лични ценности. Които може да са огледално обърнати спрямо нашите (всяка детска личност се формира в привиден противовес на родителските личности, защото така работи еманципацията) и да ни се струва, че нямат нищо общо с нас, но това не е така. Дори обърнати на 180 градуса, децата ни са отражение на нашата същност. Отглеждаме ли деца, водим ли в стъпките си млади души - не можем да си позволим да сме дребни.

13.
Капчица роса 露 Dewdrop
Светът е пълен със съдби, с несправедливост и болка, с радост и любов. Животът и светът са едновременно крехки и устойчиви, а ние самите - безкрайно преходни … И все пак, не е ли нашата планета уникална „капчица роса“ в безкрайното безвремие на Вселената, a всеки човек -  уникална „капчица роса“ върху стръкче трева? 

Капчица роса
е този свят.
И все пак, все пак .. 

хайку от Кобаяши Исса, 1763-1828

露の世は露の世ながらさりながら
Tsuyu no yo wa tsuyu no yo nagara sari nagara 

14.
Кусамоно композиция: 
Невинни утринни сълзи/ Innocent morning tears
/Pulsatilla vulgaris, Sempervivum tectorum, sedums various sp., wild grass/

Твърде органична, за да си пробие път в света на овладените състояния и прекалено естествена, за да вирее в презентативни измерения, тя напълно оправдава името си. Нямаше търпение да се върне в своя див свят, където единствено се чувства добре.

15.
Формата на вятъра 風 The shape of the Wind
„Формата на вятъра“ – една от всички възможни поетични метафори за невидимото, таящо се в нас и всичко около нас, за процесите, които правят възможно съществуването на всяко нещо и едновременно с това за повторяемостта, за универсалното в живота, в смъртта и отвъд.

За кратко
пролетният цвят разкри
формата на вятъра. 

хайку от Венелина Петкова

春の花 つかの間 風の形を 現した
haru no hana tsukanoma kaze no katachi o arawashita 
V. Petkova

16.
Кусамоно композиция, допълнена с Шитакуса: 
Танц с вятъра/ Dance with the Wind  
/Кусамоно: Phlebodium aureum „Blue Star“, Phlebodium aureum "Davana"/
/Шитакуса: Euphorbia lophogona/

Визуални паралели, контрасти на видове и на форми - движението, общия поток и лекотата на вятъра, разбира се ..

17.
Път - Do 道 – Way

Цъфнала джанка в мъглата.
Корените й ми сочат
кръстопът..

хайку от Венелина Петкова

Всеки има свой път.. дори и ако често се чувства изправен пред кръстопътища .. 

18.
Кусамоно композиция: 
Посока – всяко клонче: пътят върволичи!/ Every 
branch – a direction: the road is winding everywhere!
/Crassula ovata/

Колко различно могат да изглеждат пътищата! Понякога богатството се състои в широтата, друг път - в необятността на посоките .. 
Важното е винаги да виждаме пътя пред себе си и докато дишаме - да крачим по него!

19.
Пеперуда 蝶 Butterfly

От какво зависи разположението на духа? Готовността да се приемем каквито сме във всеки период от живота? Силата да бъдем достойни пред себе си, дори когато сме слаби? .. Една вече „стара пеперуда“ има смелостта да се радва на живота и да си позволи понякога да бъде с „ум-сърце на начинаещ или новородено“ в хайку стиха на поетесата Еномото Сейфу (1732 – 1815):

Душа на стара пеперуда.
Заиграва се
с една хризантема

蝶老てたましゐ菊にあそぶ哉
choo oite tamashii kiku ni asobu kana

20.
Кусамоно композиция:
Дръзвам да остарея в летеж/ I dare to age while flying
/Fuchsia hybrid, Asparagus densiflorus/

Любима авторова композиция. Тук пеперудената душа е видима и с просто око, във всеки един миг - от извайването на глинения съд, до формирането на топката земя, побрала в резултат на сякаш самоизвършил се акт на сливане - отделните растения, и покриването със свеж горски мъх.. Накрая тя, пеперудената душа, въздъхва доволно, прошепвайки, че се е получило 'каца̀ло', което отговаря на вкуса й. .. и да, такава дума няма, разбира се..

21.
Една риба 魚 A fish
Рибата е символ на общение с Бога в християнството, на тайнство, на смирение, а и на подготовката, който този живот е за отвъдното. Дано отвъдното е поне толкова красиво, колкото е красив самият този живот в тяло от плът, когато сме отворили сърцето си. Истинско щастие е да си позволим да споделим част от сърцето си със сродна душа.

в чинията
само една риба
ще ни стигне за цял живот

хайку от София Филипова, 1930-2022

in the plate
just one fish
it will last us a lifetime

Sofia Filipova, 1930-2022

22.
Кусамоно композиция:
Едно за всичко, любов без адрес/ One for all. Love without an address
/Leucothoe keiskei ‘Burning Love’, Delosperma/

Отговорът за всичко е един: любов. Не насочена към някого или нещо, а огряваща отгоре, издигаща се над нещата, иначе казано - безусловна. Любов, която не можеш да нараниш, да откажеш, да разколебаеш, защото .. тя е над нещата. Така вятърът придава форма, без да избира; така светлината шари във всички нюанси на червеното, без да се поддава на дребни съображения или да поставя условия. Защото те обичат безответно. Тяхната любов е реторична, като въпрос, който не се нуждае от отговор, защото го съдържа в себе си. Това казва тази композиция - от върха на леукотето, през всяко стръкче делосперма, през грубо издяланата керамична съдина, опръскана в землисти нюанси глазура, та чак до прояденото от дървояд парче дърво, огладено от стара букова дъска. Преминала през сърцето и ума, и чак накрая - през ръцете на авторката..

23.
Божествена светлина в храма на сърцето - Komyo Shin den 光明心殿 – The temple  of heart full of divine light
zengo – дзен фраза 

24.
Кусамоно композиция, допълнена с Шитакуса: 
Порив към единение/ Urge for unity
/Кусамоно: Fuchsia hybrid, Cyclamen Persicum, Saxifraga  stolonifera, Chlorophytum, Begonia various sp./
/Шитакуса: Saxifraga stolonifera/

"Порив към единение" e житейска нагласа, за която се случва да търсим подкрепа от вселената през целия си живот. Малката шитакуса черупчица, със стрък саксифрага в нея, със своята самота (на фона на голямата композиция, в чието подножие се намира) претворява копнежа, както и потенциала за единение -  в общата композиция саксифрага сталонифера също присъства, идейки да подскаже, че да - единението е мисия възможна..
Стремежът към съединяване, сливане, хармония е водеща авторова перспектива. Да се чувстваш, все още: в по-голяма степен разположен в малката шитакуса черупчица, макар и разтворен към света, отколкото в голямата кусамоно симбиоза - това не е причина да спираш да опитваш: да се впишеш в общото, без да преставаш да си себе си. Откривайки своята живителна среда, разбира се - която (както и според принципите на Кусамоно) може да споделя единствено сходни с твоите живителни нужди.

25.
Истинното/праведното сърце - там е доджо - Jiki Shin Kore Dojo – The righteous heart, this is thе dojo - 直心是道場
zengo – дзен фраза

Доджо (съставено от два йероглифа – Път и Обиталище) е физическото място, в което учим и се развиваме. Стремим се обстановката в него да съответства на целта ни и на това, с което се занимаваме. Истинското доджо обаче е в собственото ни сърце и то е винаги там, независимо от обстановката и обстоятелствата на живота ни.

26.
Кусамоно композиция:
Там е и без да поглеждаш/ It’s there, even when without you looking at
/Asparagus plumosus, Ficus pumila/

Щом притворим очи - те сами поникват в съзнанието. Не се налага да поглеждаме това нежно създание от света на растенията, за да се насладим на фините му очертания. Те се запечатват от вътрешната страна на очните ни рецептори. Съдът само подчертава с грубите си релефи и преливащи тюркоазено-лишейови нюанси, идеята за самостойното съществуване на композицията - без значение дали някой я съзерцава или не. Стръкът фикус пумила е закачката, контрапункта в нея - със своите кръгли листца. Нещо като въображаемо потъркване на очите, за да се уверим, че наистина: не си втълпяваме, а е там, в действителност, даже без да поглеждаме..

27.
Всеки ден е добър ден – Nichi Nichi KoreKoJitsu  日々是好日– Every day a good day
zengo – дзен фраза 

Според дзен будизма всеки човек на тази земя, дори монахът, преживява както радост и удоволствие, така и гняв и страх – чувствата са част от човешката природа. Свят, в който тревоги не съществуват, не е възможен заради самата същност на вселената. Но когато успяваме да се извисим над тези трудности, да ги приемем като неизбежна част от потока на живота, тогава „Всеки ден е един добър ден“. 

28.
Кусамоно композиция: 
Къс вселена, от какво си?/ Piece of universe, what are you made of?
/Selaginella, Juncus Еffusus Spirilis, Polystichum, Saxifraga stolonifera, Cyperus/

Туфа папрати и треви, утънали в мъх и сякаш загребани направо от гората, в овална землиста шепа.. Керамичен съд, изработен да запази максимално своя органичен произход [и визия].

29.
Нахлува чист вятър (сред бамбука)– Pure wind blows in - Sei Fu Shu (Chiku O Ugokasu)
zengo – част от дзен фраза 

Милиони думи в живота, ученията, науките – като листата в бамбукова гора … Но прозрението винаги идва точно когато не е очаквано, подобно на листо, откъснато от вятъра, минаващ през гората.

30.
Кусамоно композиция: 
Единствена вълна, на гребена си носиш океана!/ Single wave, your crest carries the ocean on!
/Ficinia truncata/

Есенцията на същностното, вградена в носещия елемент. Тя става видима в мига на просветление.

31.
Облаците се разтурят, явява се синята планина - Kumo Sari Seizan Arawareru – Clouds disperse, the blue mountain appears
zengo – дзен фраза

Трудно е да осъзнаем „истинното“, защото е обвито в облаците на неспокойния ни дух.. Дзен учителите (и изобщо всички духовни учители) интуитивно усещат, че индивидуалните нужди и причини да се чувстваме нещастни изискват намирането на индивидуални отговори и пътища – има стотици подходи за стотиците търсещи души. И въпреки облаците, които ту я скриват, ту я разкриват, синята планина на истинното съществува „точно пред очите ти“ – сутрин, обед, вечер, каквото и да е времето, тя е винаги там.

32.
Кусамоно композиция:
Авлиги. Полет над върха/ Golden orioles. Flight over the summit.
/Anigozanthos/

Наблюдавали ли сте авлигите в полет? Издигащи се изпод краката ви жълти птици, устремени към високото било над долината, там където небето се слива с морските изпарения и добива цвят на ярък лазур, а уханията на див пелин и степна растителност са упойващи.
Композицията, освен израз на волния полет на тези древни птици, е и авторов реверанс към едни скъпи на сърцето й места и епохи. Долината на авлгите под билото на Чиракмана. В миговете, когато "облаците се разтуряха", за да разкрият една, вече несъществуваща, девствена прелест на кътче от българското крайморие.