Имало едно време един Въпрос. Ама толкова сложен, че цял куп мъдреци, учени хора, магьосници и чародеи от сутрин до вечер се мъчели да го разрешат. Как ли не опитвали, какви ли не книги чели, направили безбройни опити, но … не и не. Въпросът не щял и не щял да се разреши.
Принудил се царят да обяви награда – половин царство и … едно ягодово парфе.
Това още повече мотивирало търсачите на отговор на Въпроса, но … уви! Пак ударили на камък. Ден след ден, година след година се изнизвали – нищо.
Един ден в двореца дошъл красив момък, на име Фило. Той също бил решил да се помъчи да отговори на Въпроса, най-вече защото бил виждал принцесата и този спомен карал сърцето му да тупка бързо …
Принцесата също не останала безразлична към новодошлия. Започнала всеки ден да го посещава и заедно … мислели отговор на Въпроса. След около година се отказали, понеже все пак Въпросът бил от труден, по-труден, но пък … вдигнали голяма сватба и си родили наследничка. Кръстили малката Философия – комбинация от имената на тате и мама, защото принцесата се казвала София …
И тъй се родила хубавата традиция да се търси истината. Днес я наричат наука, но според мен си е просто … магия.
