Роман; автор: Мария Лалева
Издател © Книгомания ЕООД
Година на издаване: 2022
/читателски очерк/
Живот в скалите. Роман, който се чете на един дъх. Ако вибрирате на подходящата честота, разбира се.. Познавам доста хора, които не биха прелистили и две страници от него..
Книгата разказва история за трогателната симбиоза между шепа, на пръв поглед самотници, които съдбата е решила да събере по силата на неразгадаема за непросветените логика. Нишката, която ги свързва, е отвъд видимите очертания. Но следвайки повествованието, парчетата от пъзела постепенно се нареждат, така че цялата картинка се сглобява и изплува пред погледа на читателя, и то по начин, който изглежда толкова очевиден и неизбежен! И всичко това – на фона на морска шир, скали, рибарски мрежи и лодки.., осигуряващи цялата непоклатима и древна истинност на разказаното.
За мен лично книгата е безценна поради отправната точка, която ни дава към загубите. Всички те – неизбежно закономерни: навременни (по часовото време на нашите души) и изцеляващи (в дневния ред на същите). Загуби, които, оказва се – са само привидни. „Губещи“ ситуации, които нашите души сами са предначертали в житейския ни път, но волята и разумът ни отказват да приемат и проумеят.
Светлината, израстването, любовта са свещен лайтмотив в житейския път на героите. А също саможертвата, всеопрощението, въздигането над дребни и по-едри недъзи – чужди и особено свои. В името на една извисяваща перспектива – за новото, по-добро и просветлено Бъдно.
Всичко това звучи абстрактно. Но книгата наистина не може да бъде разказана другояче .. или най-малкото: един преразказ на нейната фабула не би казал почти нищо от най-същественото. Да, в нея съвсем осезателно присъстват сюжет, действие, конкретика – в повечето ревюта можете да се запознаете с тях..
Но те не са нищо повече от изразни средства, чрез които авторката търси досег с душата на читателя, в мисията си да го зарази с блага и мъдра, всепоглъщаща доброта. Която струи от диалозите и размишленията на героите и трябва да бъде оставена да ни докосне, в блажените мигове на сливане с повествованието.
Ще си позволя само един кратък цитат:
„Бог се ражда всеки ден. Милиони, милиарди, безброй пъти на ден. Всеки път, когато проплаче новородено. Всеки път, когато целунеш, прегърнеш и погалиш. Всеки път, когато изправиш приятел. Всеки път, когато простиш, вместо да накажеш. Всеки път, когато понесеш товара на истината. Всеки път, когато откажеш да съдиш. Всеки път, когато победиш страха, навика, миналото. Всеки път, когато запалиш свещ за врага. Всеки път, когато посадиш дърво. Всеки път, когато напишеш песен или стих, когато нарисуваш картина. Всеки път, когато дариш половината от последния си грош на нуждаещ се. Всеки път, когато искрено кажеш „благодаря“. Всеки път, когато послушаш сърцето си. Всеки път, когато изречеш „обичам те“. Всеки ден се раждаш, когато вярваш, че ти си този, който създава Бог, и точно ти си този, чрез когото той живее. Смъртта е сън.“
