/истории за малки човечета/
От подземието изскачаха малки човечета. Имаха светещи челници на главите си, притегнати върху грозни триъгълни шапки. Краката и ръцете им бяха обвити с импрегниран шаячен плат в неопределен, тъмен цвят. Сваляха замалко маските от лицата си и върху нездравия тен на кожата им веднага се отпечатваше слънцето – с още един нюанс на неравномерен, груб землист цвят. С изкривените си, мършави пръсти сваляха набързо окаляните раници от гърба и изваждаха аскетичната си закуска – сушени ядки, плодове, и шишета с билкова отвара, която им набавяше сили да продължат. Хапваха и пийваха набързо, после отново се спускаха безропотно в тъмното. Знаеха си мястото.
От съседното било ги наблюдаваха мъдрец и неговият млад питомец.
– Защо са толкова изкривени, грозни, нелепо облечени и обути?
– Защото някой трябва да влиза в подземието, за да отпушва каналите с нечистотии, които всички останали отделяме. Това похабява и изкривява.
– Но нали да си добър и полезен облагородявало, а красотата извирала отвътре? Тогава не би ли трябвало през порите на тези човечета да струи хубост, наместо окаяност?
– Хубостта не е видима за очите на всеки. Един ден, когато помъдрееш, ще забележиш така, както аз го виждам в момента, че ТЕ СА КРАСИВИ.
– Но те са жалки, уморени, апатични, вяли; къде видя красота?
– Героите често са уморени, апатични, вяли, жалки. Красотата им е доловима само отвъд видимото и познатото. На нея могат да се насладят единствено онези, които имат ‘поглед’ за невидимото измерение и черпят сетивност по пътя на любовта, състраданието и духовността. Те виждат аурата и отгатват помислите и делата на другите в контекста на общата вселенска логика, и така – щом срещнат красотата, тя от само себе си им се разкрива, в пълната си прелест.
– Тогава, щом още не съм развил тази отвъд-сетивност, за която говориш, то дай ми някакъв ключ – как да разпознавам добрите?
– Помни и знай – те рядко носят скъпи дрехи, чанти и маниери, а присмехът и незачитането трайно ги съпътстват, защото обичайно те са неразбрани. Или накратко: Героите са често в смешни униформи. Но те не обръщат внимание на това, тъй като не се нуждаят от нашето одобрение. Връзките им със света са на по-сложно ниво. Ние обаче сме тези, които имаме нужда от тяхното незабележимо (и дистанцирано) присъствие сред нас. Защото някой трябва да следи за привидната вселенска ентропия и да й придава завършеност.
…
