автор: Елена Феранте, четирилогия
„Гениалната приятелка“; „Новото фамилно име“; „Тази, която си отива, тази, която остава“; „Историята на изгубеното дете„
/читателски очерк/
Изчетох четирилогията с удоволствие и настървение. Завидях на авторката за това, че си е позволила да извърши една толкова женска дисекция на живота – без никакви притеснения и прикрития. Завидях й най-благородно: за тоталната свобода на изказ, която си е дала; за дързостта на презрените табута; за многопластовата сюжетна линия със забележително разгърнати планове – психологически, социален, исторически, личностен и най-вече онзи ‘отвъд видимото’.., преплетени в четиво, което изпива нощта до дъно!
И разбира се: финалът – на последната, четвърта книга – един подобаващ завършек на историята! Тълкуванието му е интелектуално предизвикателство към читателя – в смисъл, че ситуацията внася финален щрих в разказа, но щрих в дълбочина: насложен допълнителен ‘слой’, който се връща назад и се вплита по невидим начин в повествованието, от самото му начало, та до края! И тази симбиоза, това наслагване върху сюжета, е щедро предоставено от авторката на въображението и мисловните умения на читателя. На практика след като прочетем цялата история, става така, че в контекста на завършека я преосмисляме – изминавайки отново наум житейския път на главните героини и сблъсквайки се с немалко въпроси, чиито отговори зависят от нашия собствен житейски опит и умения за раз/при/познаване..
Повествование, подтикващо към размисъл. Провокиращо активност у читателя – в доизмислянето на историята чрез проникване в скритата й част. Отвъд майсторски пресъздадената картина на следвоенна Италия, и в частност на Неапол като една отделна вселена, та чак до наши дни, авторката прави разрез на сложните човешки (личностни, социални, кастови и пр.) връзки в тяхното развитие, илюстрирайки извървения път на [поне една представителка на] цяло поколение жени от състояние на пълна зависимост, обреченост, непълноценност.. до степента на Абсолютната Свобода. И разказва с разголваща болезненост за Цената.
–
Споделям това свое литературно ‘откритие’, с надеждата да провокирам и други да си доставят насладата да го прочетат.
Дочух, че опропастителите – кинаджии вече са филмирали цялата история (последният сезон май е заснет през 2023), но също така и четох някъде доста пренебрежителни отзиви за продукцията – както беше написано: много глас зад кадър и мелодраматична музика! Не, благодаря – аз ще си запазя удовоствието от прочетеното без да съсипвам формираните от въображението ми образи.
Мислила съм защо киното рядко съумява да се справи достоверно и адекватно с истински добрата история, разказана в едно качествено литературно произведение*, защо не успява нацяло да обхване същността, нали разполага с толкова много повече от рецепторния ресурс на публиката?!
Смятам, че това е така, защото добрите писачи вграждат неуловима същина в Словото си. Те боравят с таен арсенал от думи – скрит код, който докосва отвъд-рецепторното пространство на нашето въображение и приканва към участие! Ние, читателят, като едно незабележимо присъствие, ставаме част от историята – дописваме вътре в себе си невидимата и дълбоко лична част от нея. Това е.
*Тук по определение изключвам качествения, целенасочено написан за киното филмов сценарий – той е напълно друга тема за размисъл..
