Счупеното носи щастие
Кинцуги е едно от нещата, които придават на Япония нейния специален ореол – не само като практическа дейност, но също и като житейска философия.
Буквално думата на японски означава златно спояване, или златни шевове. С нея се обозначава изкуството за поправяне на счупена керамика чрез спояване на отделните парчета посредством специално лаково лепило, смесено с прахообразно злато.
Като философия, Кинцуги разглежда счупването и поправката като част от историята на даден обект, а не като нещо, което се налага да бъде прикривано. Изкуството се заражда в Страната на Изгряващото Слънце в края на 16-ти век, макар следи от ранната му поява да се откриват още в древен Китай и другаде из Азия.
Кинцуги отличава японците от другите хора, не просто защото отразява тяхната практичност и умение да използват и ценят вещите си доживот. Не просто заради респекта им, във връзка с това – към околната среда и към устойчивия, с минимален отпечатък, начин на живот.
Кинцуги отличава японците, защото дава препратка към тяхната житейска философия. А именно – грешката, инцидентът, счупването – това са само поводи за прошка, за възкръсване от пепелта, за излизане от нещастието по-силни, по-красиви и по-здрави. Грешката не е повод за страдание, за обреченост, за гибел. Грешката е част от естествения път на хората и всичко, което ги заобикаля.
И не е важно какви грешки правим. А как посрещаме ефектите им, как ги преработваме.. Как спояваме и заглаждаме счупените ръбове, за да ги накараме да заискрят с блясъка на златото, напомняйки ни, че няма по-ценен товар в този живот от нашите .. несъвършенства. И по-голяма сила от прошката, която сме готови да си дадем заради тях.
Затова счупеното при Кинцуги не е прикрито, а изнесено на показ. Красотата е в несъвършените му форми, в неправилното лъкатушене на кривата от случайния удар. Съвършенството на асиметрията, идващо да ни напомни за привидния вселенски безпорядък, чиято логика не ни е дадено да контролираме, нито дори да проумяваме.
Това, което ни е дадено, е само да поправяме щетите от своите и чуждите грешки. Добавяйки златен прах по криволичещия контур на счупеното. Или дори – заменяйки със злато цели парченца загубена материя. Това прави нашата купичка, нашия живот, нашата история – уникални.
Кинцуги е едно от нещата, на които бихме могли да се поучим от японците.
Не, не просто да поправяме счупеното от нас, а да покриваме със златен прах неговите ръбове, напомняйки си, че това сме Ние, Нашето Счупено, Нашата Поправена и Подобрена Същност. Научавайки се да ценим и придаваме значение на всяка измината крачка в живота си, в това число и на кривите стъпки.
Всеки заслужава Кинцуги. Нашите вещи, нашите мисли и чувства, нашето минало, нашето бъдеще. Душите ни и разбитите ни, понякога, сърца – също!
Кинцуги е втори шанс за щастие.