Аз и тя

Мила моя непозната спътнице! Ти, фино и загадъчно създание, което цял живот ми носиш и радост и мъка! Нямаш лице, нито тяло, за да мога да си те представя, но пък имам цялата неизмерима фантазия, за да те създам такава, каквато бих искала да бъдеш! Нека косите ти бъдат дълги и непокорни, нека тялото ти бъде стройно и силно, очите ти големи и топли, а усмивката…нека тя бъде едно обещание за радост! Мога да ти дам и име…такова, каквото би ми нашепвало за нежност, красота, палми, плажове и океани… достъпност и мечтано съвършенство. Ще те създам с образ и с глас, защото искам да те виждам и да те чувам. Трябва да мога да долавям думите ти винаги! Ти носиш мъдростта на отминали животи, опита и страданието на цяло едно човечество. Не знам кога и от кого си създадена, нито дали си вечна или някога и някъде ще изчезнеш, но е сигурно, че докато мен ме има, ще те има и теб. Удивляваш ме, защото винаги знаеш всичко. Дали се свързваш с някакво Вселенското познание, с някакво писано или неписано бъдеще, но можеш да предсказваш неща, които аз дори не предполагам. Гледаш някъде напред, а аз само се опитвам да срещна очите ти. Търся ги и не ги намирам! Погледни ме, моля те! Събуди доверието ми, накарай ме да се влюбя в теб… Говори ми! Гласът ти е тих, не успявам да го чуя…губя те и оставам самичка сред неспокойна тишина. Научи ме да нямам страх! Научи ме да усещам твоето присъствие! Ако изгубя връзката си с теб, ще потъна в неизвестната плашеща тъмна безкрайност.

Много пъти съм те пренебрегвала, била съм дори груба с теб, ядосвала съм ти се и съм те обиждала. Дори съм се срамувала от теб. Ти не разбираш действителността, в която се намираме. Не знам от каква материя си направена, но в този свят с всичко трябва да се справям аз. Моите качества и моите несъвършенства са тези, чрез които съществуваме. Разполагам с мозък, разсъждения, инстинкти, навици и стереотипи, изградени от родители, учители и приятели. Нося отговорността за моето тяло – нашият общ дом, както и всички решения, действия и мисли. Ако спра да фукнционирам, ако те оставя дори един единствен ден да управляваш, ти можеш да погубиш и двете ни. Не разбираш ли, че аз трябва винаги да внимавам и за теб, трябва да оцелявам, за да оцелееш и ти. Животът тук е труден. Иска се твърдост, борба, понякога дори гняв, а също и лоши постъпки.

Случва се да ме плашиш и въвличаш в опасни неща. Колко си наивна! Колко си готова да страдаш! Хората те нараняват, а ти продължаваш да ги обичаш и да им прощаваш. Ликуваш с другите понякога, като малко дете. Не те интересува какво мисля аз, пренебрегваш моите предупреждения. Не ми се подчиняваш. Аз имам условия, за да допусна някого до себе си. Чувствата имат правила, които трябва да се спазват. Преди всичко те трябва да бъдат споделени и безопасни. Имаме нужда от сигурност, не разбираш ли? Тялото ми е твърде слабо, ограничена съм в много действия и намерения. Имам нужда от чужда помощ. Имаме нужда да бъдем обичани, не само да обичаме.

Понякога ми шепнеш и ме притесняваш. Искаш да си с някого и мира не ми даваш. Този някой може би обича теб, не мен. Какво знаеш ти? Твоите нужди са минимални…ти искаш само обич и само обич можеш да дадеш. Това ти стига и вече си щастлива. Реалността е друга, мила моя. Битката да продължим напред се води всеки ден, всеки час от нашето съществуване. Не всичко е любов, не всичко е радост. Знам, че няма да се съгласиш с мен. Обвиняваш ме в гордост, егоизъм и болно его. А ти имаш ли достойнсво? Къде е твоята самозащитата? Как можеш да бъдеш против мен и да ме караш да изпитвам болка? Другите хора ли обичаш повече от мен?

Всъщност ти някога обичала ли си ме изобщо? Защо е толкова трудно да намеря разбирателство с теб? Да, аз съм временно на този свят, когато умра тялото ми ще изгние и от моя разум няма да остане нищо. Къде ще отидеш ти, това не знам. Вероятно ще се преселиш в други светове, или пък някога, един ден, отново ще се върнеш на земята в друго тяло, кой би могъл да знае? Но мен вече няма да ме има. Няма да ме намериш отново. Другият човек вече няма да съм аз. Аз ще умра и никога повече няма да съществувам. Разбираш ли? Не можеш ли поне за краткото време, в които ще сме заедно, да ме обикнеш поне мъничко? Толкова ли много искам? Защо винаги обичаш другите хора, а мен най-малко от всички? Вероятно те привлича безсмъртната част у тях, докато аз съм смъртна и в мен не намираш нищо, което да отнесеш със себе си. Все пак в момента ти си тук, с мен, в моето тяло. Не знам точно на кое място се намираш. Предполагам, че си близо до сърцето ми, защото когато се обаждаш, точно там чувствам радостта, мъката, тревогата, страха и всичко останало, което ми причиняваш. Нося те в себе си и никой не ме е питал дали те искам. Но знай, че ако страдам аз, ще страдаш и ти, точно както и аз страдам заради теб. Понякога дори ме караш да плача. Благодаря ти, защото в такива случаи ме утешаваш и подкрепяш. Знам също така, че ако заплачеш ти, тогава ще стане много страшно. Ще изгубя цялата надежда и желанието си да живея. Защо трябва да си причиняваме това една на друга? Още малко време ще сме заедно. Много малко време. Моля те, бъди милостива. Ще ме изгубиш и няма да ме намериш никога повече. Може дори да съжаляваш за мен. Радвай ми се, докато ме има. Позволи ми мъничко да те опозная и да свикна с теб, а пък ти ме обикни! Поне се опитай! Позволи ми да се чувствам добре с теб за годините, през които ни е определено да бъдем заедно.

Уморена съм. Не мога цял живот само аз да се опитвам да те правя щастлива. Ти винаги искаш своето и не признаваш никакви доводи. Земните неща не могат да те убедят. Като че ли не те интересува и това, че мога да се разболея. Моя спътница си, а ме караш да се чувствам толкова самотна. Нека се опитаме да направим взаимен компромис. Знаеш ли, че ако си пожелаем заедно едно и също нещо, то непременно ще се случи? Знаеш ли, че точно това е тайната на сбъднатите желания? Само когато аз и ти сме в синхрон, само когато има съюз между нас. Силата на нашето намерение наистина прави чудеса. Само когато и двете пожелаем нещо, и  то много силно, едновременно. Ти ще подскачаш от радост, а пък аз доволно ще потривам ръце. Това е живата магия, мила моя. И нямаш представа в каква приказка може да се превърне живота ни! Моля те, не гледай повече другите хора, един ден ще бъдеш с тяхната безсмъртна част. Гледай мен. Бъди с мен! Нека си подарим радост. Нека се обичаме! Нека бъдем щастливи, защото този свят може да предожи много на две жени, които са успели да се слеят в едно и да обединят силата си! Приключението е уникално и неповторимо. Ако се научиш да го правиш – следващия път, когато дойдеш тук, ще бъдеш много по-успешена и по-доволна. А пък аз… ще се превърна в един твой хубав и романтичен спомен…