Съществуване. Възторг. Тълкуване.
..Фазите на живота.
Екзистенция. Екзалтация. Екзегеза.
Имат общ корен на латински: ‘екз’ от съществуване. То е в основата на всичко – детската фаза на живота. Тази, в която сме най-близо до бога, и в този смисъл до не-ума (някои му викат дзен).
Изкушаващо е да удължаваме насила втората фаза, която се свързва с житейския възход, но мъдреците пребивават в третата. Само там е онова успокояващо, ведро и леко състояние на духа, което обикновено наричаме спокойствие.
Дали има възраст, на която достигаме третата фаза? Дали е възможно само да си въобразяваме, че вече пребиваваме в нея? Дали всеки старец достига тази фаза или някои си остават завинаги във втората, че дори и в първата понякога, независимо от достигнатата възраст? Зависи ли това от външни фактори, или само от неприкосновения вътрешен заряд на личността? Терзанията, част от съпътстващите [преходни] процеси на преминаването [от втора към трета фаза] ли са?
Отговорът на всички въпроси е един – всеки намира своите съкровища в отбивките край пътя. Без път няма находки, няма откривателства. Пътят е важен. Докрая.
