френска; автор: Жозеф Артюр дьо Гобино, 1876
Издател: Евразия-Абагар – Плевен, 1996
/читателски очерк/
Самият факт, че съвременното издание на Азиатски новели, 1992, е представено с увод от Никола Бувие вече е една недвусмислена референция за книгата. За книгите на пътешественика Бувие ще пиша друг път.. И така – Гобино. Ще спомена (за протокола) клишетата за него, породени от така наречените „Есета върху неравенството на човешките раси“ – едно произведение, което обрича своя автор на дългогодишно изгнание от европейската литературна сцена, поради обвинения в надменност, расизъм и ксенофобия..
Според мен Новелите са едно четиво, което категорично изключва негативни оценки или чувства към когото и да е от героите, описани в тях. Това са шест великолепни истории, които разказват без намек от морализъм или опит за осъждане от страна на автора, историите на дузина ориенталски мъже и жени – с много изразителност, словесни жестове и богатство на речта – сякаш авторът преразказва една съвременна версия на „Хиляда и една нощ“.
Историите му на моменти са жестоко изобличителни спрямо ирационалния, корумпиран и лъжовен маниер, ръководещ в пълна сила битието на Ориента. Такава например е „Историята на Гамбер Али“ – апотеоз на житейския път на преуспяването в ориенталското общество. Без капчица възмущение, с равен и спокоен тон на сладкодумен и въвлечен до съвършенство в изразните средства на Изтока наблюдател, авторът разказва една история за посредствеността, глупостта, самонадеяността, корумпираността, лицемерието, лъжовността и доминацията на религиозното невежество като начин на живот и път към трупане на просперитет в далечна Персия. Разказва свободно и естествено, и така невъзмутимо (!); пряката реч се лее така достоверно „източно“; героите са живи и пълнокръвни, като оживели от страниците на повествованието! Що се отнася до автора – с такова възхитително отсъствие на оценка той възпроизвежда начина на мислене, говорене и действие на замесените в повествованието, та имаш усещането че е ориенталски разказвач, комуто тези нрави и манталитет са дълбоко близки, едва ли не присъщи. Но като „отделиш“ мисълта си от първото [измамно] впечатление, разбираш, че именно в това се изразява майсторството на Гобино – хем да ти разказва истории почти като от първо лице; хем да се отдалечава на необходимата дистанция, за да съобщава (без назидание или поощрение) наблюдения, които могат да се осъществят само „отвън“ [некъпаният няма обоняние за своите собствени телесни миризми].
И все пак – най-силно ме впечатлиха в Новелите историите за любовта. Харесва ми как е представена – в „Танцьорката от Шамаха“, в „Прочутият магьосник“, в „Любовниците от Кандахар“.. мигновена, ирационална, всепоглъщаща, изцелителна или самоубийствена – изблъскваща като буен, прелял поток по пътя си всички други чувства и приоритети, включително прословутата азиатска чест на живот и смърт; семеен или родов дълг; расова или даже религиозна принадлежност. Тези изпепеляващи любовни описания са според мен едно „обяснение в любов“ от автора към Ориента.
Чрез разказите с главен герой Любовта, той доближава героите си до своя европейски читател; разбулва мита за стоическото себеотрицание в името на локално обусловени предразсъдъци и морални „добродетели“. И така, ние виждаме пред нас да се разгръщат характери и съдби, опустошени от любовното чувство – неизлечимо и помитащо всички бариери и устои; оказва се, че хората от Ориента са замесени от същото тесто като читателя, като автора и като всички останали! Колко утешително – да открием, че и те, също като нас, са неспособни да устояват на любовта, на греховната, неразумна, човешка любов!
За жените на Ориента, и най-вече за тях всъщност: колко неочаквано да узнаем, че зад черното парче плат душата им е жива и с въображение копнее за любов! А обектите на тези копнежи се оказват също толкова уязвими и нетърпеливи да паднат в плен на отправените им жадни погледи, колкото са и всички мъже навсякъде по света.Това са истории, които сближават. Разказани със симпатия, въпреки различията и обективната специфика, чиито описания някои биха могли да разтълкуват като аристократична европейска надменност. За мен те са признак на наблюдателност и умение за отсяване на същността.
Но всеки може да прецени сам, ако прочете Новелите.Това, което може да очаква е, че зачете ли се веднъж, ще бъде грабнат от разказваческия талант на автора и ще изчете историите на един дъх!
