Близо до неголямо селце в планинското подножие преминава малка рекичка. От едната ѝ страна, на зелената трева под лъчите на обедното слънце, стои младо момиче на име Лена. Съзерцава разцъфналите дръвчета, вдъхва свежия аромат на цветовете и се диви на промяната, настъпила в природата с пристигането на пролетта.
Изведнъж дочува шумолене иззад храстите от другата страна на водата. От тях плахо се подава муцунка, а след кратко озъртане се показва малка лисица. Доверчиво присядва срещу девойката, и като че ли иска да ѝ каже нещо, само да можеше да говори. Наблюдават се известно време, внезапно животинчето подскача и притичва до началото на трудно забележима пътечка. Спира се, поглежда към момичето сякаш да го извика, и продължава с бърза крачка по склона между дърветата.
Лена се прибира следобяд и заварва майка си да чете книга, обляга се на дивана до нея и радостна разказва за срещата си с горската обитателка.
– Нали знаеш мамо, много обичам животни, а тя беше толкова красива, от тези с оранжева козина! Утре отново ще отида, дано се появи.
На следващия ден по обяд Лена пристига до реката, сяда на зелената трева и се наслаждава на спокойствието. Дочува шумолене в храсталака и след малко оттам изскача лисицата, която присядва от другата страна на водата, гледайки доверчиво. Момичето не може да повярва, че се срещат отново, и този път когато животинчето тръгва по пътеката, решава да го последва.
Прегазва реката, продължава по стръмната и тясна ивица между дърветата, и не след дълго се озовава на висока скала с пленителен изглед. Хълмчета с накацали бели къщички, множество цветове на пролетни дръвчета и храсти, над всичко това – яркосиньо небе и греещо пролетно слънце. Чудна картина. Отстрани я наблюдава лисичката, и сякаш ѝ се усмихва.
Този ден момичето се прибира по-късно , но не разказва на майка си за мястото. Споменава само, че животинчето отново се е появило. Жената обаче ѝ обяснява, че се е притеснила, защото съседът им отново е тръгнал да върши нередности из гората, мислела си, че нещо се е случило:
– Знаеш го – я дърво ще отсече, я по диво животно ще стреля…
– Майко, кой му позволява да върши тези неща? – пита Лена, макар и да е предварително наясно с отговора.
– Никой. Но кой ли ще го хване?.. Все ще получи това, което заслужава.
Момичето и лисичката започват да се срещат всеки ден на реката по обяд, постояват заедно, и след известно време се изкачват по пътечката сред дърветата, до скалата, откъдето се любуват на великолепната гледка.
Животинчето се е доверило изцяло на момичето и помежду им се е зародила връзка.
Един ден обаче Лена дълго чака седнала на тревата до брега, ала горската обитателка не се появява. Поглежда към небето, за да се увери, че не е закъсняла, а слънцето е там, както винаги.
След като изчаква известно време, решава да се изкачи до скалата. Но не, следа от приятелката ѝ няма. Опитва да се успокои с мисълта, че на следващия ден пак ще се срещнат.
Но следващият ден настъпва и тя отново остава разочарована. Нещо трябва да се е случило. Ненадейно се сеща за думите на майка си, как съседът Иван е почнал да стреля по диви животни, и я побиват тръпки.
Стресната, решава да побърза към вкъщи, за да я попита дали случайно не знае нещо повече, а жената, вече усетила промяната в настроението на дъщеря си, има готов отговор:
– Съседката сподели, че Иван е домъкнал две разстреляни лисици онази вечер. Похвалил се, описвайки колко точно ги е нацелил, но мила, не се разстройвай…
– Мамо, как може, та той я е убил! Вече два дена не идва, а сега ти ми казваш това! – вика през сълзи момичето и блъска по стената – как е могъл да застреля точно нея, милата!
Майката гледа безмълвно, но най-сетне продумва:
– Имало е, дъще, да става! Все някой ден ще му се върне – прегръща дъщеря си и се опитва да я утеши.
На следващия ден Лена взима решение да отмъсти за злините, сторени от съседа. Отива до близката къща и в двора вижда Иван, четящ вестник, спокойно подпрян на масата.
– Чичо Иване, всеки път когато ходя до реката се появява една лисица и много ме плаши, знам, казват че не са опасни, но аз не мога да стоя спокойно, докато тя е там. От мама разбрах, че ти имаш пушка, може ли да дойдеш с мен и да се погрижиш за проклетото животно?
Иван, който не познава момичето, веднага се съгласява като си представя как се прибира с още един трофей. Нарамва оръжието и извиква:
– Да тръгваме! Когато се озовават на реката, Лена му казва:
– Нека поседим, пък тя ще се появи, наистина. Всеки път по това време иде.
Съседът чака в готовност, наблюдава отсрещната страна на реката, но лисицата не се показва. Започва да се върти, да се озърта. Докато гледа някъде назад, момичето извиква:
– Ах, ето я! Ужас! Изпусна я, нагоре тръгна по онази пътека, хайде, да ходим след нея!
С бърза крачка прекосяват водата и се изкачват по хълма. Мъжът тича прехласнат напред и яростно чупи всеки клон, който му се изпречва. Най-сетне пристигат на скалата и започват да се оглеждат.
– Избягало е проклетото животно! – разочарован извиква съседът.
Лена се надвесва от скалата шепнейки високо:
– Как, ето я, там долу на камъните! – излъгва го тя.
Почти е изпълнила плана си, остава само съседът да се провеси от ръба, за да го блъсне, когато неочаквано дочува шум. Малката лисица изскача от близките храсти, а веднага след това пушката гръмва. Злощастното животинче поема два скоростни изстрела, и тупва на земята.
– Колко точно я уцелих! – гордо заявява Иван. Нарамва бездиханното тяло и потегля наобратно, като пожелава на момичето приятен ден.
Вцепенена и безмълвна, Лена стои, забила поглед в земята.
Намерението ѝ да отмъсти на съседа беше неосъществено, а милата лисичка – мъртва.
…
