Да си спомним за Стоянка Мутафова
Гледам документален филм за Стоянка Мутафова. Нейни колеги разказват за нея..
Ако не се лъжа Мария Статулова беше тази, която изрече следната фраза: Тя никога не позволи на сивотата да я настигне.
Много ми хареса това определение. Допадна ми като житейска философия, и в частност: като дефиниция за Стоянка Мутафова. Наистина много точно я определя.
Тази забележителна жена, с всичките си необикновени качества, някои впрочем и дразнещи.. ето това е, което не може да й се отрече: около нея винаги витаеше ореола на необичайност и приповдигнатост. Тя заразяваше със своето въодушевление.
..
Вихър беше Стоянка Мутафова. Слушам спомените на нейни колеги, приятели, сътрудници. И тайничко им завиждам. Че са имали възможността да сподѐлят едни и същи пространства, да бъдат свидетели на живота й отблизо. Да пребивават в измерението „Мутафова“. Госпожа Стихийно бедствие. Тя беше антипод на баналността.
Ами.. такива работи. Добре е да помним и почитаме талантливите и забележителни хора, обитавали сцените на нашето съвремие. Докато го правим, те ще продължават да населяват духовните ни измерения, да ни вдъхновяват..
И не само филмите и постановките, останали в наследство, са важни. Защото те съхраняват ролите и превъплъщенията. Но също и спомените ни. Понеже те са населени от Личността.
