френски художник, символист
(1826-1898)
Осем хиляди творби приблизително.
Дали сте чували за Гюстав Моро? Аз не бях.
Знаете ли, че всичко е любов? Ах, скептиците ще се подсмихнат, циниците ще подминат тези редове, а онези, които много знаят, ще проявят обичайното си пренебрежение. Защо ли търсят винаги дълбока логика и математическа точност в реалността, която ги заобикаля… От страх, може би. От страх заради онова, което не може да се обясни. Страшно е да не можеш да обясняваш нещата. Страшно е да потъваш в себе си и да усещаш как изпускаш контрола над своето вътрешно аз. Но не е ли прекрасно? Какво поражда чувството у човека? Това си мислех днес, докато гледах картините на френския художник Гюстав Моро.
Какво е породило тази негова страст към рисуването? О, не, отговор нямам. Любовта към смесването на боитe ли, съчетанието на цветовете ли, към завършеността на творбите ли… Или може би онова усещане да виждаш себе си в това, което излиза изпод пръстите ти. Такива мисли ми минаваха през главата за любовта, докато си представях как художникът нанася върху платното, пласт след пласт, сложните картини – плод на неговото въображение и богата чувствителност.
Потърсих информация за него и открих много малко, само фактология. Израснал в богато семейство, изгубил сестричка, не се е женил. Обичал една жена. Няма деца. Рисувал от малък. Какво значение всъщност? Не малко известни хора на изкуството са имали далеч по-незавидни съдби, по-страшни изпитания в живота си.
Какво прави големият художник? Отдава се. Отдава се изцяло на страстта си да рисува. Любовта е отдаване. Отдаването е любов. Осем хиляди отражения на любовта. Прииска ми се да рисувам. Да застана пред статив, да потъна в картините в мен, в чувството …и да ги пресъздам.
Да изразяваш себе си, проявление на любовта ли е? Не знам. И няма значение. Там, в тази къща, беше топло. Не, не заради отоплението, не заради цветовете. А заради уюта. Уюта на обичан дом, съхранил прилежно колекциите, останали от родителите на Моро. Усещах присъстието му на всяка крачка, вниманието, с което се е отнасял към красивите мебели, добре поддържаните писалища. Картините му излъчват задълбоченост, вкусът му – резервираност. Колко много митология в тези творби…
Древногръцката митология беше първата ми сериозна книга или поне първата, която си спомням (да уточня само, че Моро използва като източник на вдъхновение римската митология, но тя пресъздава гръцката). Ако искате уроци по етика за подрастващите, запознайте ги с нея! Там са съсредоточени всички уроци и капани на живота, така необходими за малките, докато израстват.
Може би сте чували за Фенелон и романа му от 1699 „Приключенията на Телемаха“, посветен на възпитанието на децата от кралското обкръжение, построен изцяло върху сцени от гръцката митология. Това произведение, едновременно епопея и трактат по етика и политика, печели бързо популярност, въпреки неодобрението на кралския двор. Дали с елемент на влияние от този епохален роман или друго, една голяма част от творбите на Моро са вдъхновени от митологията.
И може би от единствената в живота му жена. Там, в къщата-музей, невидимото й присъствие изпълваше не само нейния нежно подреден будоар, но и всички женски фигури в картините му.
Тези жени са пресъздадени с много любов, те сливат в себе си многобройни женски образи – Жената-любима, Жената-майка, силната, уверената, отдаващата се, крехката.
Тези жени бих нарисувала и аз.
