споделени настроения след българската премиера на филма „Coup de chance“ на Уди Алън
Чист късмет. Да си на възраст, на която повечето хора вече не знаят кой ден от седмицата е (ако изобщо са живи); да си злостно оклеветен от същества, на които си държал и вероятно обичал; да си злорадо възприет като нещо което не си от огромна част от професионалната ти гилдия в собствената ти страна (въпреки недвусмислените заключения на правосъдието в същата, за което впрочем знаем, че не се церемони с никого, включително с бивши президенти); да си брутална жертва на конюнктурата и всепотъпкващия мейнстрийм; да си дъвка в устата на всички най-жълто-кафяви драскачи на планетата (които изпитват недподправена наслада от поводите да злословят срещу някого, на чийто малък пръст не могат да стъпят – нито по талант, нито по значимост.. като така го приравняват към собствените си ниЗки страсти) – и да продължаваш да твориш кино, което разплаква от смях и те оставя без дъх до последния кадър!
Благодаря ти, Уди Алън! Чист късмет да гледам твоя петдесети филм тази вечер! Пък било то и на френски.. Така си е, noblesse oblige*, маестро! Продължавай да показваш най-доброто, на което си способен, вместо да ИМ обясняваш, че не си ..камила [като повечето им ближни].
..
Заедно с милиони твои фенове на планетата – и аз бих си пожелала още от гения ти.
*благородството задължава, фр.
