посвещение на днешния, много специален ден
За мен този ден е особен. Не само защото съм Мария, не само защото съм християнка по произход (или по-скоро християнски атеист feat. Oriana Fallaci), а защото наистина този ден е изключително символичен, зареден със смисъл – празник на съвременната цивилизация.
Но аз ще се спра на моето персонално „странстване на духа“ по темата, без да се разпростирам над общоизвестните тълкувания. Като не пропускам да отбележа, че съм изцяло в контекста на общия, християнски замисъл, или поне така го усещам..
И така – за мен Успение Богородично е най-свободния, най-лекия, най-отпускащия (нашийника) ден в годината! На този ден ние, майките на вече отраснали деца: осъзнаваме (или поне би следвало), отново и отново – че е време за честване на свършеното дело и на изпълнения дълг.
Както Богородица е родила и отгледала божия син, и може спокойно да се възнесе в облаците на този ден, без повече грижи и тежнения, така и всички ние, божиите майки на Земята (защото всички до една сме божии майки, тъй като всеки без изключение носи Бога в себе си, независимо дали му дава глас или го е сврял в най-тъмното ъгълче на душата си) – можем да се огледаме каква сме я свършили, да си отдъхнем и да продължим напред – без тежнения и без да се чувстваме длъжни на децата си до гроб. Това, така или иначе, е най-последното, от което те се нуждаят..
Неслучайно Възнесение е празник на Марии-те в по-зряла възраст. Тези, които са си свършили работата като майки, отгледали са най-свидното (рожбите си), вградили са своята физическа и нравствена тъкан в тях, а сега е ред да се оттеглят ..в своя собствен живот! Да продължат вече като автономни хора, чийто живот им принадлежи без остатък (е, като изключим внуците, които винаги са една прелестна възможност да се завръщаме, отново и отново, към радостите на семейнато раздаване)!
Небитието, в което се възнася божията майка за мен е символ на свободата. Дали тя ще се нарече изкуство, наука, занаяти, дом, пътешествия, книги, филантропия, работа с деца, партньорство, приятелства, забавление, дейности за общността и още други.. или от всичко по малко (или по много) – това е личен избор и призвание за всеки. Общият знаменател е автономността. Затова днешният ден, денят на успение богородично е този, който ни зарежда с лекота и с безкрайна, неадресирана любов.
Да го отбележим подобаващо!
