Ода за Любовта
Няма друго гориво, което ще ни отведе в Рая. Само любов.
И не, не става дума за оня Рай – отвъдния, несигурния, нетленния, недоказания – дето цял живот може да се трудим за него, но няма гаранция, че ще го постигнем. Както и никой още не се е върнал оттам, за да потвърди наличието му.
Става дума за този Рай – тук, преживе, докато още дишаме въздуха. Този Рай, който изцяло зависи от нас. Който можем да си построим собственоръчно – всеки от нас – за себе си и за околните.
И е толкова просто – трябва само да обичаме. Да сме изпълнени с обич. Първо към себе си, после към децата (не само нашите, всичките); после към възрастните, към младите, към връстниците, към своите и към чуждите, към различните и неразбраните, дори и към лошите. Защото те имат причина да са такива. Няма гаранция, че с любов могат да бъдат излекувани, но е сигурно, че без любов не могат [да бъдат].
Когато разберем какво е любовта, и за какво е.., би трябвало да е лесно да минем на нейна страна. Би трябвало да е дори неизбежно. Защото кой не иска Рая?
И ако ни е трудно да обичаме, защото нас не са ни обичали., то длъжни сме поне да научим децата да го правят. В днешни дни го няма Павлик Морозов като единица-мярка за жертвоготовност; няма го Макаренко като референция за възпитание; няма ги противните постулати, че дете се целува само докато спи и се хвали само в негово отсъствие; няма я директивата за грозните дрехи от жалкия щанд за конфекция, подстриганата късо и накриво коса, сините грозни престилки и ученически костюми, научили цели поколения да ненавиждат тъмно-синия цвят .. и пу-пу, да те насерат кокошките дано .. и какви ли още не еничарщини. Слава богу, всичко това днес е архаизъм.
Изобщо се чудя защо тези хора са създавали деца, навремето .. Как израснахме и станахме човеци – ние, същите тези деца? Нецелунати, непогалени, недокоснати..
Сега времената са други. И от нас зависи да научим децата да получават и да дават любов.
А после и внуците.. И всички други деца.
Те заслужават да бъдат щастливи. Ние също, доколкото това е възможно.
