Роман, Гейл Цукияма
Американска, Benitorial издател, София, 2023



/Читателски очерк/
Този роман, като всяко нещо в живота, си дойде в точния [читателски] момент. Момент, в който се нуждаех от утеха, че физическата болка или несъвършенство не е краят на света, а тъкмо напротив. Те са нещото, което може да те надгради, да предизвика изваждането на истинската ти същност – най-доброто от теб – на повърхността..
Това е книга за приемането, анти-гнева, стоицизма, посрещане на страданието, грижата, спокойния копнеж, любовта.
Нещастието тук е разказано като възнаграждение, достойно само за избрани. Смирението – като най-висша форма на постигане. Прозирането в дълбокия вътрешен ред на нещата се открива само пред избрани, едва след като са махнали с ръка и приели физическия недъг, болката, страданието, загубата..
Да обичаш прокажена, да усещаш дълбоко зад видимото – колко красива е тя. Да работиш усърдно, ден след ден, за да си заобиколен от красотата на природата, в съчетание със съграденото от ръцете ти. Да превърнеш градината, с нейните мимолетни и нетрайни моменти на радост, в свой пристан, в убежище от ужасите и безсмислието на света, най-добре олицетворени в случая от рамката на войната.
От другата страна: да надмогнеш изолацията на болестта, на войната, на различността, на етническата предопределеност, пораждащи на моменти открита ненавист и омраза. Да откриеш мощта на пречистването; силата на обикновената, проста работа; щастието в това да си полезен..
И още толкова много пластове и въпроси:
Може ли китаец да обича японка, докато армията на великия император настъпва в Китай, напредвайки към Кантон и завземайки родната му земя, парче по парче, при това като придружава нахлуването с масови кръвопролития и ненужна жестокост?
Може ли японка да обича китаец, докато семейството й очаква час по час неизбежната тежка вест за заминалия да воюва с Китай, в редиците на импрераторската армия, неин брат?
Може ли китаец да открие паралелното си семейство в Япония, което го дарява с онази безрезервна подкрепа и непоклатима цялост, липсващи му в неговото реално семейство?
Може ли един мъж да отдаде целия си живот и преданост на един невъзможен блян? И при това да се чувства завършен и убеден в правотата на своя единствено възможен избор?
Може ли човек да се чувства по-малко сломен и обезсърчен от своята болест на фона на чуждите нещастия и в пъти по-тежки съдби, приемани с изправен гръб и без капчица съжаление?
Може ли един друг мъж да осъзнае своето затъване в безчестие сред поредицата от страхливи избори, които е направил в живота си и накрая да накаже себе си с най-тежкия от всички тях – смъртта? При това причинена по ужасяващо жалък, грозен и отчаян начин – чрез самообесване..
И може би най-силният за мен момент от повествованието – осъзнаването на главната героиня, макар и само фино загатнато, че една ужасна съдба й е била изпратена в красивата й, ранна младост – не за да я сломи, а за да я въздигне. Предпазена по този начин от безцелен живот и партньорство с човек, който няма силата да се бори за онова, което изпитва, тя се е оказала дарена с необикновената принуда на съзряването, със смелостта да живее и да оцелява в битка с неизбежното (в противовес на само привидната смелост да сложи край на живота си), .. но най-вече, най-вече – сред всичко случващо й се: да се изправи пред незаобиколимата грамада от безусловна, предана и извисена над всичко любов, и да бъде подтикната от самия живот да й се отдаде и изживее (!).
Макар и написана от американска авторка*, родена и израсла в Калифорния, книгата е проникната от източно светоусещане и фино вглъбение в смисъла на нещата отвъд видимото.
*Гейл Цукияма е родена и израсла в семейство с майка-китайка от Хонконг и баща-японец от Хавай.
„Градината на самурая“ бих определила с няколко думи като действащ наръчник по смирение.
