/в акомпанимент на Фуджияма на Брубек/
Приведен човек със качулка
Подпира дувара отвън.
Бандит ли е, очакващ нощта?
Или странстващ мизерник, от път изтощен?
Или пък пременен божи пратеник?
..
Такива въпроси измъчват
Стопанката на широките двори
Отвътре дувара.
..
Тя, невежата, не подозира
Че всяка от трите опции
Е трансформируема във останалите.
Но милостта й, отсъстваща видимо
Не може да се компенсира
С къшей хляб, подхвърлен през прага
Като на куче.
..
Тя никога не ще познае
Еуфорията на безусловната щедрост.
А тази еуфория,
Тя - без майтап,
..само тя - разгражда скръбта
породена
от безсмислието
На човешкото съществуване.
..
..
..
Приведен човек със качулка
Подпира дувара отвън.
Да го поканя на масата?
Да му предложа постеля?
Или поне да изпуша цигара със него отвън..
и да го изслушам?
..
Такива въпроси поставя си
Друга стопанка на друг дом
Отвътре дувар -
Друг, но досущ като първия.
..
Тя, наивната, не подозира
Че всяка от трите опции
Може да предизвика
Презрителен смях
И зъл шепот:
Заслужи си го, глупачката!
..
Тя няма да се поучи
Да държи сърцето си зад дувара
понеже пред прага шетат негодници
Готови да го изтръгнат
Да се изплюят отгоре му
И да го върнат с погнуса
В гърдите й.
..
..
..
С разбито сърце се живее обаче!
С тънки сметки
И без съчувствие към света -
На практика ти си мъртъв,
Само дето още не си го разбрал.
..
