Из поредица женски монолози от Древния Рим
Днес ще ви разкажа историята на една робиня, която можеше да се превърне в императрица. Тя е първата любимка на Нерон, но спрямо нея, било поради потеклото или друго, историците са много противоречиви. Произхожда от една миниатюрна древна държава, наречена Битиня, обхващала земите около Босфора в днешна Турция. Някога обаче битините били тракийско племе, мигрирало на юг от тракийските територии, т.е. много вероятно техните прародители са населявали днешните български земи. Новата им държава се превръща в римска провинция през 74 г. пр.н.е. Така че в италианската версия на тази моя презентация подчертах предимството, че ще говоря с автентичния акцент на Акте, една истинска тракийска жена. В действителност обаче, в Рим и в императорското обкръжение Акте е била смятана за гъркиня, може би защото е говорела перфектно гръцки език. На пазарите за роби, за да вървят по-лесно продажбите, била честа практика да се сменя националността на робите според предпочитанията на купувачите. Акте е била закупена заради езиковите си познания и впоследствие става учителка на Нерон по гръцки език. Самият Нерон бил силно заинтересован да открие истинските корени на Акте, или по-точно да ги измени при необходимост, за да убеди всички в нейния благороден произход.
Римските историци, оставили ни някакъв спомен за Акте, както и за всичко останало, което знаем за Древния Рим, са трима – Тацит, Светоний и Дион Касий. Тацит в своето произведение „Анализи” решително се обявява против тази жена, обвинявайки я за цялата поквара на Нерон и за всичките негови дефекти, защото цитирам: „от съжителсвото с една робиня човек може да възприеме само вулгарност и лоши обноски”.
Светоний, напротив, в своите книги, посветени на дванадесетте цезари, се показва много благосклонен към Акте, любимата конкубина на Нерон, приписвайки именно на нея омекотяващото въздействие над необуздания младеж. Светоний е имал силна, десетилетна лична родова вражда с Нерон и именно той оставя за нас неговия най-грозен образ на луд и опасен човек, докато Акте описва като вярна и отдадена любовница, неотказваща се от своята любов дори през най-кръвожадните времена, разкъсвали Рим. Полският писател Хенрик Сенкевич в своя прекрасен митичен роман „Quo vadis“ я поставя винаги до рамото на Нерон като една много религиозна жена, миролюбива и страдаща заради жестокостта на високомерието на своя любим.
За Акте не се знае нито кога е родена, нито кога е умряла. Знае се, обаче, че е единствената жена, която остава с Нерон от първата година на неговото владичество до смъртта му, като именно тя организира скриването и бягството в къщата на освободения роб Фаонте, където знаем, че Нерон се самоубива. Според някои източници обаче, историята на Акте не свършва точно там. На практика никой никога не е успял да види трупа на Нерон. Някои исторически проучвания ни карат да мислим, че Акте всъщност е успяла да организира бягството на Нерон много по-далеч от околностите на Рим, чак в Гърция, където заедно с него доживяват до последните си дни.
Това е само една хипотеза, за която нямаме доказателства и затова моят разказ ще завърши в къщата на Фаонте. Ще оставя на вас да решите тяхната съдба, но все пак….ако Нерон наистина е успял да стигне до своята обожавана Гърция, земята на музиката и поезията, ако се е върнал към своята първа любима, която му е простила всичко, ако е успял да си осигури един охолен нов живот, то тогава той наистина е бил най-щастливият император, живял на тази земя. Подобен късмет има и Акте. От бедна робиня тя стига до сърцето на императора и ако бе имала поне малко по-настоятелен нрав, щеше да застане заедно с него на трона. Тя не избира властта, но за сметка на това се превръща в богата и независима жена, която изцяло поема в свои ръце юздите на живота си. Тяхната обща съдба би била един чуден завършек на приказка с щастлив край.
Изслушайте Акте и решете вие коя всъщност е била тя.. и дали заслужава или не да остане в историята, завинаги свързана с Нерон.
Монолог
Срещнах младия Тиберий Клавдий Нерон Домициан, когато беше на 17 години. Бяха времената, в които той изучаваше мъдростта на Сенека, а майка му Агрипина беше току-що започнала да губи своята неограничена власт над него. Тази нейна прогресивна загуба на контрол всички свързваха с мен и любовта, с която Нерон ме даряваше. Бях обичана от него така, както се обича една свободна жена – любов, изнесена на слънчева светлина. Правеше ми скъпи подаръци, които аз, може би от глупост, може би от гордост, не пропусках да демострирам, като че ли всичко това беше нещо нормално, като че ли мъж като него можеше да избере да обича жена като мен.
Аз бях робиня, купена на един азиатски пазар. Впоследствие бях освободена от император Клавдий и получих името на неговия род, нарекоха ме Клаудия Акте. Когато пристигнах в двора на Нерон, той веднага ме забеляза и започна да се привързва към мен, въпреки че беше женен от две години за своята заварена сестра Октавия, дъщеря на Клавдий и Месалина, която тогава беше навършила 14 години. Всичко се държеше в тайна от майка му Агрипина, която беше безгранично властна и безпощадна. Когато Агрипина разбра за любовта на сина си, вече беше станало твърде късно. Нерон беше вързан за мен със стоманено въже, беше привлечен по свиреп начин, може би защото аз му бях забранена. Сенека и префектът на преторианците Афраний Буро, отговорни за възпитанието на Нерон, не се противопоставиха на страстта му към мен. В техните очи аз бях една сладка и невинна жена, успяваща да задоволи всичките желания на младия принц, без да нанесе сериозни щети, тъй като Нерон вече беше демонстрирал много явно непоносимостта си към наложената му съпруга, все още дете. Малката Октавия го отблъскваше с незрялото си поведение и съществуваше риск принцът да се отдаде на други любовни авантюри, много по-опасни и компрометиращи. Можеше да се влюби в някоя омъжена жена, от благородно сенаторско семейство, която би могла да го въвлече в сложни ситуации, неуправляеми за младеж без опит като него. По тази причина Сенека благосклонно толерираше нашата връзка и даже постепенно се превърна в съучастник. Убеди младия Анеус Серенус да заеме наша страна, представяйки се официално за мой любовник и за дарител на прекрасните подаръци, с които така обичах да се гордея. Благодарение на това прикритие, за нашата връзка до един момент не се досещаше никой.
Все пак не успях да се предпазя от злоба и завист в двора. Октавия, малката съпруга на императора, вече беше достатъчно пораснала, за да ревнува и мрази. Беше отраснала със съзнанието за власт и твърде добре разбираше ролята на императрица, която й е отредена, но много неща не й достигаха, за да накара съпруга си да я предпочете. Скоро научих, че в римския императорски двор в името на властта се правеше всичко, и веднъж достигната тази власт – за нея се сражаваха до смърт. Агрипина, майката на Нерон, нямаше никакъв мотив да ме мрази, освен този, че можех да й отнема властта. Демонстрираше своето огромно презрение и ревност заради влиянието, което вече упражнявах. В своята гордост тя не можеше да се примири да има за своя съперница една либерта, освободена робиня, или още повече, за снаха – една слугиня. Непрекъснато обвиняваше Нерон за глупавото му пристрастие и го заплашваше да приключи това или по добрия или по лошия начин, без да чака от негова страна пресищане или някакво съжаление. Упреците на Агрипина обаче постигнаха точно обратния ефект и Нерон напълно се отрече от уважението и подчинението, които дотогава отдаваше на майка си. Остави се в ръцете на Сенека, който в крайна сметка се оказа истински защитник на свободата. Агрипина започна да си дава сметка за своето поражение и се опита да промени поведението си, като дори дойде да ни предложи своята собствена спалня, но Нерон беше отвратен от игрите й и даде да се разбере, че закъснялото й съучастие не беше вече нито желано, нито оценено.
Истината е, че тайно направих нещо, което разтърси Агрипина. Унищожих един мъж, един крадец, и спасих Нерон от него – свръхбогатия и алчен Паланте, тайния любовник на Агрипина. Аз бях тази, която настоях за неговото отстраняване от длъжност на отговорник за държавната хазна. Сенека беше започнал да ме подкрепя във всичко, за него Агрипина беше лъжкиня и интригантка, която въвеждаше всички в сплетни и скандали. Агрипина побесня, дори заплаши, че ще подкрепи законния наследник на трона – Британик, син на Клавдий и Месалина, току-що достигнал пълнолетие. Това бяха закани, които плашеха Нерон и неговите поддръжници. В крайна сметка Британик бе отровен със съучастието на трибуна на четвърта кохорта на преторианците Юлий Полион. Същият Полион година по-късно бе възнаграден с честта да управлява остров Сардиния. Преди това обаче той имаше отговорността да бди над отровителката Локуста, магьосница с галски произход, в онези времена все още затворница. Някога Локуста беше доставила отровата за император Клавдий, сега достави тази за Британик и през следващите години щеше да придобива все по-голяма популярност. Официално смъртта на Британик беше обяснена с епилептична криза, и аз навремето в своята наивност вярвах, че това е истината.
Връзката ми с Нерон ставаше все по-силна. Той ме засипваше с подаръци и ми приписваше огромни имперски терени, близо или далече от Рим, някои от тях дори в Египет, но най-много земи ми подари в Сардиния, най-вече в град Олбия. Тези, последните имоти бяха част от личното му наследство от рода на Домицитите.
Накрая стигна до идеята, че трябва да се ожени за мен. Успя да убеди някои консули да подпишат сертификат, че моят произход е царски. Ставаше дума за една моя прародителска линия от цар Пергамо Атало, живял два века по-рано, която по искане на Нерон беше проследена и формализирана като осиновяване. Никога не успях да възприема факта, че бих могла да имам ранг на Августа. Не исках да бъда като Агрипина или Октавия. На мен ми стигаше това, което Нерон вече ми беше дал. Част от моето семейство вече бяха 15 роби и 43 либерти, освободени роби, които работеха за мен срещу заплащане. Основах общност от либерти, всички с ориенталски произход, заемащи различни длъжности в моите имоти. Най-много от тях работеха в прекрасната ми вила в Рим, на връх Челио. Имах отговорник за спалнята, музиканти, гръцка артистка на име Деметра, която свиреше на арфа, касиер, носачи, отговорник за огромната ми библиотека, както и собствена пекарна за хляб. Подобна огранизация имах и в Сардиния, в Олбия, където освен огромните имоти, станах притежателка и на фабрика за тухли.
Щедростта на Нерон не беше предназначена само за мен. Сенека и Буро, както и много други, бяха наградени за своята вярност с много къщи, овощни градини и вили. За 4 години Сенека успя да спести повече от 300 милиона сестерции и единственото обяснение, което даваше за това, беше, че не е успял да озапти щедростта на Нерон. Това позорно петно, за съжаление, беляза големия философ до края на живота му.
Обвиняваха ме за присъдата над много управници с доказана алчност и нечестност, включително и за падането на управителя на Сардиния, и бих казала, че имаха право. Но имаше и много абсурдни обвинения спрямо мен за заговори и убийства. Малко хора си даваха сметка, че аз бях християнка, че се опитвах да повлияя на Нерон да бъде добър и опрощаващ, че възпирах неговата ненаситност, лекувах безразсъдството му. Гневът му стигна дори до весталките – опитвах се го накарам да се държи прилично спрямо високопоставените матрони, колкото и да му беше трудно. Както казваше Агрипина, която не намираше покой, бях навлязва дълбоко в душата на нейния син. Между другото, след смъртта на Британик, Агрипина се опита да организира заговор, чрез който да качи на власт Рубелий Паутук, наследник на Август от четвърто коляно. Искаше да се омъжи за него, за да могат двамата да разделят имперската власт. Беше разкрита и извикана да даде обяснения, но самозащитата й беше толкова яростна и убедителна, че в крайна сметка осъдена се оказа не тя, а нейните обвинители.
Наказанието за Агрипина дойде по-късно, когато една друга жена влезе в сърцето на Нерон и придоби абсолютно цялата власт. След четири години на съжителство с мен, Нерон се влюби в Попея Сабина, красива жена, благородна и интелигентна, но амбициозна и безскрупулна. Мъжът, който ми се беше клел във вечна вярност, вечна като самия Рим, вечна като огъня на Веста, започна да вижда и да чува само и единствено нея.
Попея вече имаше за гърба си два брака – първият с Руфий Криспино, префектът на преторианците по времето на Клавдий, от когото имаше едно дете, и вторият с Отон, близък приятел и съратник на Нерон в нощните банкети. Попея се беше свързала с Отон само и единствено с намерението да достигне до Нерон, да стане негова любовница и един ден, разбира се, да се омъжи за него. Постигна целта си. Нерон анулира брака на Попея и отдалечи Отон, назначавайки го за управител на една далечна провинция. Омразата между любовницата и майката на Нерон стана неконтролируема.
Агрипина се противопоставяше на евентуален брак на своя син с Попея и това стана най-главният мотив за нейното падение. Нерон се остави да бъде убеден да елиминира майка си. Изключиха отровата, защото Агрипина се беше имунизирала. Напразно опитаха да я удавят във вилата й в Бая. Не успяха, защото Агрипина беше спасена от рибарите, притекли се на помощ с лодките си, така че най-накрая дадоха тази задача на Аничето, който се промъкна една нощ във вилата заедно с двама моряци. Единият от тях ударил Агрипина с брадва, а другият забил нож в корема й, довършвайки я. Нерон беше съсипан, съвестта му не го остави на мира, злокобни кошмари го преследваха за много дълго..
Попея беше абсолютно решена да се омъжи за Нерон, само че по закон той все още беше женен за Октавия. Тогава тя измисли хитър план. Обвиниха Октавия в редица неща, за да може да бъде отстранена. Най-сериозните обвинения бяха тези за нейното безплодие и за прелюбодейството й с роб. Ролята на въпросния роб бе дадена отново на Аничето, който официално даде свидетелски показания за прелюбодеянието си с Октавия. Чрез тази лъжа императрицата беше изпратена в изгнание, разбира се, на остров Пандатария, там изпращаха всички неудобни съпруги. След време на Аничето беше поставена още една задача, тази да убие Октавия. Като отплата за специалните му услуги, на Аничето беше устроено достойно и пищно оттегляне в Сардиния с всички почести и подаръци. В общирните си имения той прекара богато и щастливо изгнание, приключвайки живота си в дълбока старост и умирайки от естествена смърт.
Когато почина префектът Буро, служил на империята повече от 34 години, падна и влиянието на Сенека. Философът стоик бе принуден да се оттегли на остров Корсика. След това на длъжност дойде Тигелин, новият префект на преторианците, мъж без никакви скрупули, който дори не се стараеше да прикрива държавните престъпления.
Нерон най-накрая се ожени за Попея и през следващите три години, до момента на нейната смърт, Попея нямаше никакви съперници в двора. Не можех и не исках да приема възхода на Попея, така че в деня на тяхната сватба реших да се оттегля в доброволно изгнание в моите обширни имоти в Сардиния. Навремето обвиняваха мен, че съм имала лошо влияние върху бъдещия владетел, но през най-кошмарните години за Рим, плътно до Нерон стоеше именно Попея. Да, знам, че по време на големия пожар Нерон напусна веднага Анцио, където се намираше в този момент, за да се върне в Рим и да отдаде помощ, знам, че лично участваше с двете си ръце в гасенето на пламъците, след това отвори своите градини, за да спаси много хора, знам, че секвестира от богатите граждани огромно количество храна, за да даде на бедстващите. 400 хиляди души бяха останали без покрив над главата си и без храна. Но малко след това се съгласи да обвинят християните за този пожар, за да спаси себе си от упреци за недостатъчни предпазни мерки и за неадекватното справяне с бедствието. Започна преследване на 300 последователи на Исус, бяха издадени техните смъртни присъди. Някои изгоряха на кладата, други бяха дадени на зверовете в цирка. Разпънаха Петър и обезглавиха Павел. Убийствата не спираха. След разкриването на предполагаемия заговор на сенатора Пизон, бяха елиминирани всички политически противници. Последваха самоубийството на Петроний, това на Сенека, репресията спрямо евреите в Юдея с помощта на Веспасиан и Тит, дори името на месец април се промени на Неронио.
Никога не повярвах в слуховете за смъртта на Попея, но бракът на Нерон със Статилия Месалина беше пълен провал. След това дойдоха връзките му с двама мъже либерти, освободени роби – тази с Дарифоро Питагора, обявен за съпруг и тази с евнуха Споро, обявен за съпруга. Последният, Споро, толкова много приличаше на Попея, че най-вероятно това беше единствената причина да бъде превърнат в жена на Нерон.
Попея! Не стигаше нейния надменен живот, но дори след смъртта си трябваше да бъде обожествена по волята на Нерон? Аз не можех и не исках да съм част от този порочен свят. Моята вяра ми даваше сила да се отдалеча, помогна ми да съхраня любовта и ме подтикна да намеря своя вътрешен покой.
В Сардиния започнах индустриална дейност, много продуктивна и доходна. Построих няколко фабрики за тухли и за амфори, които изнасях за Рим. Истинската ми страст обаче беше земята, продукцията на пшеница и експлоатацията на гранитните кариери. Богатството ми се увеличаваше бързо, дадох името си на много освободени роби, които работеха за мен. Не успявах да забравя Нерон и никога не спрях да го нося в сърцето си. След заговора на Пизон, в когото сляпо вярвах, построих малък храм в чест на Церере – богинята, която беше запазила живота на Нерон по време на игрите в нейна чест. В гранита изковах моето име – Augusti liberta Acte, за тези, които щяха да останат след мен.
Междувременно Нерон се изгуби за година и половина в Гърция, никога никой друг император не се беше отдалечавал толкова много от столицата за така дълъг период от време. С ескорт от 6000 души той направи огромен концерт в Корфу на олтара на Юпитер, после в друг град, а любимият му Коринт беше превърнат в лична резиденция. Като спортист участва в олимпийските игри, както и в редица други елински състезания. Гърция беше бедна земя, но митична, където Нерон беше сравняван с Юпитер и Аполон. Гърците обожаваха Нерон, защото им беше подарил свободата и ги беше освободил от данъци. А Нерон вярваше, че само гърците знаеха как да го оценят и само те бяха достойни за неговото изкуство. Беше така омаян, че дори смяташе да се пресели в Гърция завинаги. Римската аристокрация обаче не беше на това мнение.
Сервио Галба се противопостави на заповедта да се самоубие след въстанието в испанските провинции, обяви вярност към Сената и римския народ и с подкрепата на своите войски отказа да признае властта на Нерон. Опълчи се и Лучо Мачеро, главнокомандващият в Африка, като блокира пшеницата за Рим. Тигелин с измислено извинение напусна Нерон и си осигури заместник в лицето на Нинфидио Сабино, който веднага започна да подкупва преторианците, обещавайки им невиждани суми пари от страна на Галба. Когато Сенатът отлъчи Нерон и го обяви за публичен враг, което означаваше, че всеки, който го срещнеше, имаше право да му отнеме живота, Нерон побегна от своя палат, където нямаше вече никаква защита, във вилата на освободения роб на име Фаонте, извън порта Номентана.
Усетих каква участ очаква моя император и взех решението да се върна в Рим, за да остана с него. Не можех да го оставя сам, отчаян и унижен. Познавах го много добре, знаех всичките му слабости и знаех как бих могла да го спася. Първоначално той имаше намерението да се отрови. Беше извикал отново Локуста, която му беше приготвила много мощна отрова. Нерон обаче заключи тази отрова в едно миниатюрно златно сандъче, което в огромната суматоха безследно изчезна.
И дойде деня, в който забелязахме в далечината приближаващи се войници. Нерон разбра, че краят е дошъл. Беше само на 31 години.
Аз и Фаонте излязохме навън да посрещнем войниците и да им обявим, че Нерон се е самоубил. Разказахме им с подробности как императорът не е успял сам да забие сабята в гърлото си и как е поискал помощта на либертото Епафродито. Те не влязоха вътре, не видяха трупа. Побързаха да докладват на Сената голямата новина. Позволиха ми да погреба тялото. Трябваше да положим останките на Нерон в семейната гробница на Домиците и в това начинание ми помогнаха двете му верни дойки Еглодже и Александра. Увихме тялото на Нерон с бяло платно, избродирано със златни конци. В гроба положихме саркофаг от египетски мрамор, увенчан с олтар и заобиколен от каменна балюстрада от остров Тасос.
Сенатът го осъди на damnatio memoriae, което означаваше, че Нерон трябваше да бъде елиминиран от всички записки, монети и портрети. Нищо не трябваше да напомня за него, за да не може по никакъв начин образът му да бъде възстановен. Всички, които го мразеха, веднага започнаха да го описват като луд и жесток тиранин, и никой дори не се опита да си припомни колко жалостив беше Нерон, особено през първите години на своето управление, когато до него бях аз, как мразеше гладиаторските битки и на тяхно място предпочиташе театъра; произведенията, прокламиращи социалните ценности; как прокара парична реформа, с която взе от богатите и даде на плебеите.
Той беше император, обожаван от народа. Никой не си припомни как върху разрушения от пожара град бяха построени нови къщи, големи и подредени, как улиците станаха широки, градините огромни, как беше намалена височината на сградите, за да могат хората да бъдат предпазени в случай на ново бедствие. Жалко, че днес повечето го помнят само с неговата параноя от последните му години, която го принуди да се затвори в себе си и да се посвети на изкуството и на музиката, оставяйки управлението на империята в ръцете на безчестни хора. „Какъв артист умира с мен” бяха неговите последни запомнени думи. Да, Рим изгуби един голям мъж, който можеше да се превърне в талантлив управител и да остави дълбоки следи в историята на Рим и на света, запомнени по много по-различен начин.
