Собственият двор – като метафора и буквално
Когато очакваме да блеснем в обществото, това възможно ли е изобщо, ако сме в конфликт с най-близкото си обкръжение, та дори със самите себе си? Нима е възможно собственият ни двор да тъне в хаос и неразбория, а ние да се показваме навън с лъснати чепици и гелосана прическа, и да вярваме, че светът ще ни възприеме като лачени чанти (каквито и ние самите не вярваме, нещо повече – знаем прекрасно, че не сме)?
В днешния свят на показност и суета, на фалшива презентируемост, любезност, клишета и лицемерие, какъв е шанса да излъжем другите, че сме нещо различно от това, което в действителност представляваме?
Така както в личен план всяко изцеление започва отвътре навън и никой външен не може да ни изведе на пътя на възхода, защото това.. само ние самите бихме могли да направим; по същия начин и в обществен план едно множество от хора (били те семейство, колектив, приятелски кръг, клуб по интереси или общност от сънародници) не може да бъде изведено на добър път от външни фактори. Единственото спасение за такава общност е ..пътят на естественото, вътрешно израстване.
Това е съотносимо към всеки случай и ситуация. Отнася се и за държавата България, в качеството й на нетърпелив кандидат, неприет засега, за членство в множество мечтани клубове – еврозона, шенген и прочее външни пространства. България, която няма вътрешно правосъдие; в която ролята на главен прокурор от десетилетия се изпълнява от всепризнати негодници; която от над четвърт век се упражнява в псевдодемократизъм; която тъне в корупция, мизерия и всеобщо съзнание за липса на перспектива; в която нечестивци с опънати над главите чадъри от най-високите етажи на властта, присвояват арогантно имоти и бизнеси без опция за съпротива; която не си прави труда да санкционира нарушителите на обществения ред, на закона за движение по пътищата, на свещената неприкосновеност на частната собственост.., тази същата България драпа със зъби и нокти за прием в клубове, където напълно естествено – никой не я иска! И видите ли – опитва се да състави правителство на всяка цена, защото .. иначе отлага още и още същия този прием, на чисто формален принцип. Не че като има правителство, ще е по-готова за членство в еврозона или шенген, не че ще има по-малка инфлация или недай боже – преборена корупция, но .. понеже формалните изисквания налагат на България условието за политическа стабилност, та видите ли – готови са на всичко, само и само да угодят на въпросното условие, с надеждата за прием.. там, където не ни е мястото.
Аз не мисля, че трябва да очакваме да бъдем приети където и да било. Не и без да сме оправили всичките си вътрешни бакии, не и преди това! Без правосъдие, без санкции за корупция и нарушения, без изхвърляне от властта на всички негодници, без стопиране на арогантните кражби и присвояване, без съпротива на бруталното изсичане на българските гори и поругаване на природата – какви еврозони и шенгени, какви пет лева сънуваме!?! И нима си струва да се фомира правителство между хора без нито една пресечна точка, само и само за да додрапат успешно до чуждите клубове, където да се преструват на лачени чанти, при положение, че са ..нищо повече от ориенталски цървули. Затова и не разбирам тази истерия – правителство та правителство – на всяка цена, сакън да не се изложим пред чужденците!
Ами напротив! Нека се изложим пред чужденците. Нека ни наритат отново, за кой ли път, докато бавноразвиващият се народ не достигне степен на зрялост да проумее, че не може хем „тука е така“, хем шенген и еврозона. А отсъствието на политическа стабилност и лицемерно правителство не е важният, ключов проблем. Важните проблеми са други и първо трябва да си ги решим тук, у дома – със или без правителство на всяка цена. По-добре без, отколкото такова, каквото могат да ни предложат в момента – повлияно изцяло и единствено от външни фактори..
А аз ще завърша по следния начин: ако някой се чуди какво лично той би могъл да направи, бих го посъветвала да започне от малките неща. Собственият двор ни чака – преносно и буквално!
И ако всеки си изчисти и подреди градинката, измаже къщата, потегне оградата и подреже дърветата – нещата наоколо ще придобият друга перспектива. А това би било едно добро начало. Почти като 100 прокурора (с дипломи от ЮЗУ) на дъното на океана.
Нека допуснем, че когато сложим ред в собствените си дела, изведнъж ще ни просветне и за нещата отвън.
Откриват се хоризонти, нека го кажем – само щом изгребем нечистотиите от подстъпите на дома си.
Да помислим за това!
