Нищичко на този свят. Нито хора, нито събития, нито вещи или имоти. Не ти принадлежи. А ти си, който принадлежиш. На ситуацията, на времето, на събитията, на света. Ти избираш как да принадлежиш – градивно, спокойно, усмихнато или гневно, враждебно, налагащо. Последното е само в твоята глава. Не можеш да наложиш нищо. Понякога онова, което искаш, съвпада с текущия поток на Вселената, и ти измамно си въобразяваш, че си го „наложил“.
Не можеш да управляваш света. Понякога наистина изглежда, че се случва. Но е измамно. Вселенският поток минава през теб и понякога ти си в синхрон с него – това е..
Лоши хора взимат лоши решения и ги налагат на околните? Не мисля. Вселената решава какво трябва да се случи в даден момент, на дадено място. И намира своите проводници, които уж „взимат решенията“. Ако са достатъчно глупави, а обикновено са – те го вярват. Само че – лошотията си е тяхна, нея никой не може да им я оспори, но що се отнася до решенията – не те, Вселената решава..
А и в крайна сметка доброто и злото са само понятия. Фалшиви представи на нас, хората, които не можем да видим повече от две-три парченца от пъзъла. Голямата картинка е от ресора на вселенската логика. Ние, човешките мравчици, можем само да я гадаем, при това абсолютно безуспешно. Малките ни мозъци не могат да изградят модел на нещо повече от малките ни, ограничени пространства. И това е толкова утешително и облекчаващо, щом само веднъж го проумеем..
Така че, влей се в потока, свали тежестта от душата си – нищо не зависи от теб! Прави онова, което ти подсказва интуицията, тя е твоят интерфейс към вселенската мъдрост. Бъди добър, бъди лек, изхвърли тягостните очаквания и полагай усилия само за добри и градивни неща, отнасящи се до твоя начин на функциониране и до твоето разбиране за добро и зло, съгласно собствената ти интуиция. Ако можеш да зарадваш някого, направи го! Ако не можеш, не се тревожи! Насочи усилията си там, където има смисъл, не упорствай спрямо хора, места и ситуации, с които не си в синхрон. Може би някога, след време, но сега ..отмести фокуса си от неща, с които нямате общ ход напред. Търси другите, с които имате!
..
Обичай себе си! Ти и вселената сте едно цяло. Обичаш ли себе си, обичаш и нея! Не я опитомявай, не я подчинявай, обичай я – през обичта към себе си! Не можеш да я обичаш и да си в синхрон с нея, ако първо не се погрижиш да заобичаш себе си.
Това е първото и най-рационално нещо, което всеки може да постави пред себе си като отправна точка..
