когато умът е чист когато умът е чист когато умът е чист когато умът е чист когато умът е чист
„Ние сме оформени от нашите мисли, ние сме това, което мислим. Когато умът е чист, радостта го следва като сянка, която никога не го напуска.“ Тази мисъл, приписвана на Буда, която ми попадна наскоро пред очите, ме накара да се замисля.
И понеже тя навежда към директна аналогия с дзен, следващото, което изникна в главата ми, беше идеята за Кансо.
Кансо/Kanso 簡素 на японски означава строга простота или чистота. Той е един от седемте основни принципа на дзен философията, допринасящи за постигане на уаби-саби, състояние на осъзнаване на несъвършенството и непостоянството на нещата.
Първичната изява на Кансо откриваме в природата, но също и в човешкия характер и поведение. Следователно всичко, което е нужно, за да премахнем безпорядъка, опростим нещата и ги поставим на читава плоскост – е да се свържем отново с първоизточника. Онзи, който носим вътре в себе си, понеже той е част от естеството на нещата, а ние също сме (част от него..).
Колко просто звучи! А тогава защо понякога сме така дълбоко нещастни, объркани, наранени, неразбрани, неудовлетворени, затрупани, затлачени от емоционални и физически излишъци; изтощени от необяснима тъга?
Да изчистим ума си – това е разковничето. Само с чист ум пристъпваме към висока енергия.
Но как става това?
Някои го наричат ‘олабване’. Донякъде е разбираемо, защото да – когато изчистим ума си, предполага се да се почувстваме точно такива – свободни, облекчени, отървали се от тежък товар – с една дума ‘олабени’. Или поне подобни очаквания витаят във въздуха..
Но грешим, ако си мислим, че нещо отвън може да помогне на този евентуален процес по олабване, разчистване или.. кой както предпочита да си го представя и нарича. Едни от нас налитат на алкохол, други на шопинг, на скъпи уикенди в чужбина, на шумни и екзалтирани партита с ‘приятели’ и какво ли още не.. Но щом отшуми въздействието на външния фактор, демоните се завръщат с удвоена сила, отмъщавайки си затова, че са били ‘временно отстранени’ и.. агонията продължава.
Похабени усилия са това. Защото състоянието, което искаме да постигнем – се установява отвътре навън, а не обратното. Ужасно клише е, да, без съмнение, но както понякога проумяваме – ако успеем да надникнем отвъд формата на клишетата, там може да открием и съдържание. В този случай със сигурност.
И така: освободения, изчистен и спокоен ум постигаме отвътре навън, от центъра към периферията и това състояние ни хармонизира с вселената – отвътре навън. Фокусът е в нас самите, във вътрешния ни център. Него трябва да активираме, за да задвижим процеса.
Умът ни носи товара, който ние позволим да се настани, като ненаситен паразит, в него. Този товар – той не е функция на други хора, явления извън нас и форсмажорни обстоятелства; той е отражение на всички тези хора, явления и обстоятелства през призмата на нашия вътрешен център.
И хубавата новина е, че всъщност този товар.. е практически отстраним само с едно движение, от самите нас. Щом веднъж констатираме неговата болестна същност, само и единствено ние решаваме въпроса с неговото отстраняване. Няма кой да го реши вместо нас; няма и кой да ни попречи да го сторим. Често напълно доброволно удължаваме някоя своя агония и се самоизмъчваме поради криворазбрано (и дори неосъзнато) чувство на дълг, срам, вина.., оттам и подтика към ‘справедливо’ самонаказване, с което изтезаваме душите си.
Но всички тези състояния са контрапродуктивни, и няма как да бъдат правилните. Висшият вселенски разум едва ли би ни укорил, ако ги .. метнем със замах в огъня. Той едва ли страда от дребнаво злорадство, което би го накарало да приветства нечия самопричинена агония. По-скоро би насърчил духовете към широкоскроеност и свобода.
Когато осъзнаем това, от нашия интелект зависи да си изградим действащи защитни механизми срещу всеки паразитен товар, дръзнал да се прикачи към ума ни.
А премахнем ли веднъж болестните товари оттам, ще подредим стаята по нов начин!
Тогава, когато умът е чист. 🙏
