Интуицията е функция на интелекта, на естествения интелект. Да, изглежда че има и такъв – освен изкуствения, така популярен напоследък.
Една тиха и незабележима база данни, която, с течение на времето, се ‘вгражда’ в нашата същност, вплита се непредотвратимо в тъканта ни. Тя ни помага да сме наясно с отговорите, без да се налага да мислим. Просто защото мисленето се ‘случва’ на заден план, а ние дори не успяваме да регистрираме неговото протичане. Автоматизирано мислене, така го наричам аз. В по-комплицирани ситуации се случва да го извършваме дори нощем, насън. Не помним нищо, но когато се събудим сутрин – знаем отговора! Наричаме го с баналната фраза: ‘утрото е по-мъдро от вечерта’. А всъщност не е нищо повече от необходимостта да дадем на мозъка си време да обработи входните данни. И да произведе решението.
Затова аз не вярвам много в мигновената интуиция. И да я има – среща се рядко. Не всеки е в състояние да поеме цялата информация накуп, да я обработи светкавично и да изплюе резултата – в рамките на миг. Познавам един-двама, които са добри в това – в конкретна сфера, но не и в житейската. Защото в нея променливите са твърде много … в пъти повече, отколкото и в най-технологичния отсек. Броят им клони към безкрайност. Нужно е време. Поне една нощ на безпаметен, непробуден сън, в която т.нар. ‘интелект’ да съумее да си свърши работата, като на първо време пресее излишното, а след това – извлече полезното от всеки знак.
И идва момента, в който се позоваваме на интуицията. Смятаме я за някаква магия, защото често не помним нищо от мисловния процес. Той е протекъл без да остави и помен, като в кома. Как тогава да обясним какво, защо и как? Как да обосновем сигурността си в отговора? За разлика от липсващата следа от размисъл, заключението е налице и при това е толкова убедително! За да го обясним на себе си и на околните – насреща ни удобно се изправя тя, Интуицията!
Ако й се доверим, въздигайки се над порива да контролираме всяка частица от процеса – Истината грейва като слънце пред очите ни.
