Снощи ми хрумна да напиша нещо за игрите. Не че много разбирам от игри, но обичам да си размишлявам. Още повече да събирам мнения и да си променям моето собствено. Ако дълго живеем с една и съща философия и в живота ни не настъпват много промени, може би е време да сменим философията. Или поне да пробваме. Или най-малкото да се замислим.
Първо нека уточним какво е играта и каква е нейната функция. Всички познаваме игрите, които ни съпътстват от най-ранно детство до късни години. Като деца подражаваме на възрастните, опознаваме себеподобните си, придобиваме умения, развличаме се. Като възрастни нямаме толкова свободно време, но също играем, повече или по-малко. И на различни игри, разбира се. Хубавото е, че когато играем, не се вземаме насериозно. Е, някои не обичат да губят, пристрастяват се, понякога поставят играта в центъра на живота си и стават шампиони. Други пък изобщо са забравили как се играе и стават съвсем сухари. Но нека говорим за средностатистическия човек, тоест за нас. И няма да се спирам на игрите, които ни разтоварват или забавляват, а на самата игра Живот.
Снощи споменах, че всички участваме в един огромен театър и че всички играем роли. Тези между нас, които имат рационално мислене, надали ще са съгласни с това твърдение. Животът е тук и сега, и всичко е плод на случайността за тях. „Не сме искали този живот, правим каквото можем и се радваме на тук и сега, защото след нас е нищото“. Онези, които смятат, че не всичко е случайно и че извън нашия материален свят има и други светове, вероятно ще се съгласят, че идваме на тази земя с отредена ни цел. Ако това е така – означава, че появата ни е предопределена, престоят също. Рационалистите тук вече може и да спрат да четат.
Останалите обаче може да се замислят за какво са тук и какво следва да преживеят или какво биха искали да преживеят. Защото колкото ни е предопределено при спускането на майката Земя, толкова и ежедневието ни предлага постоянно да правим избори. И така. Не знаем дали сме избрали да изживеем едно или друго преди да се родим. Но всеки ден имаме пълната свобода какво да правим и какво да искаме. Ето това се казва да ковем съдбата си сами. Е, някои карти са раздадени със самата ни поява – в еди коя си страна, в еди кое си семейство, с еди какви си качества или недъзи. Оттам нататък, особено когато узреем за отделяне от родителското тяло, ние строим сами живота си. Сами си задаваме въпроса какво бихме искали да преживеем, каква опитност бихме искали да придобием.
Вие задавате ли си този въпрос? Питате ли се, когато търсите работа, избирате в какъв курс да се запишете, когато се надявате да се влюбите или да създадете семейство, какво точно бихте искали да преживеете? Надявам се, да. Защото, ако си задавате тези въпроси, то значи вие сте наясно, че ще изпълнявате известна роля за известно време.
И тук следва особеният момент. Как ще изиграете ролята, която избирате. Дали ще се впуснете в нея с душа и сърце, и ще забравите откъде идвате и всичко ще виждате в много строги краски и ограничения, защото ще станете зависими от резултата. Дали, обратното, ще влизате във всяка роля с небрежност и особено безгрижие и крайният резултат, дори и да ви забавлява, ще ви отвее най-вероятно далече от другите участници в житейската ви пиеса и всеки път ще си казвате „И без това всичко е игра“. Или няма да забравяте нито за миг, че не резултатът, а пътят към този резултат е важен. Ще пожелаете да влезете в ролята, която ви харесва, с тяло и душа и ясното съзнание, че колкото по-трудна за изпълнение е тази роля, толкова по-голямо удовлетворение носи тя.
Това е да си на сцената, но да не си с маска. Това е да имаш пълното съзнание какво искаш да преживееш и да дадеш всичко от себе си да се получи. Естествено, гаранции публиката да те аплодира, няма. Важното е сам да знаеш какво искаш, защото първо ти трябва да си удовлетворен от собственото си изпълнение. Ако не си, избирай отново! Никой не може да ти попречи да избираш отново. Ти може да избереш да покориш Еверест, да смяташ наум астрономически числа, да се отдадеш на някаква кауза или на един човек, няма значение. Провалите не съществуват. Те се появяват само, когато оставиш друг да избира вместо теб или когато станеш прекалено зависим от крайния резултат. Има и още, но ако някой поеме топката …
