Галерия да имах, с бели стени… какво ли бих окачила. Замислих се тези дни. Какво ли имам днес, за какво живях, какво постигнах лично аз? Оглеждат се понякога случайни хора в мен. Не се разпознаваме най-често. Понякога се разпознавам в теб, в него, в нея и невидима нишка проблясва отдалеч. Здрависваме се с поздрав и вървим в крачка или не. Далеч един от друг, но в една посока. И това ни стига. Много ли, малко ли познах в този живот, не знам. Не търсих пътища, не следвах амбиции, не направих кариера, не направих пари, не написах дисертация, не обиколох света, не запазих брака си. Неотдавна гледах откъси от видео записи от ранните си години. Едно дете, като всички останали, жадно за обич. Нормално. Неподготвено за този свят. Чисто и невинно. Като всички вас, деца.
Знам за други. Отхвърлени, принудени да оцеляват, увълчени без време, не познали зорки бдителни очи. Жадни за обич като всички останали. И когато поглеждам назад към себе си, отдавна вече без емоция, когато се сещам за онази девойка, жена, която години наред ме възмущаваше с глупостта си, наивността, недосетливостта, липсата на чувство за самосъхранение, идеализма, не обикнала себе си, непогрижила се за себе си, незнаеща как да оцелява в този свят… вече не изпитвам съжаление. Не й се сърдя. Не съжалявам и за изгубените години. Нито за пропилените чувства, сълзи и преглътнати горчивини. Защото, ако не бях такава, нямаше да съм естествена.
Нямаше да съм била всеотдайна. Нямаше да съм познала безбройните нюанси на любовта, нямаше да съм скачала надолу с главата в пропастта, нямаше да съм изпитала безмерната радост от илюзията, сърцебиенето от допир, нито всепоглъщащата самота. Нямаше да съм обичала. Нито морето, нито вас, нито мъж, нито живота. Можеше да имам много, къщи, дрехи, собствен бизнес или поне автомобил, но не бих се гордяла с тях дотам, че да ги закача в моята си галерия. Защото тези неща биха ми отнели от времето, което ми е необходимо за всичко, което обичам. Там пред моя поглед, редом с гоблените на мама и децата ми, сте и вие мои приятели, близки и далечни. И от мен запомнете, че в края на живота ви само изпитаната обич ще ви носи утеха.
