Rita Levi-Montalcini (1909–2012)
Има хора, за които възрастта не е спирка, а само допълнителен фон, върху който личността им изпъква още по-ярко. Рита Леви-Монталчини е точно такъв човек — жена, която не просто доживява до 103 години, а остава работеща, будна, любопитна и обществено активна до края.
Родена е на 22 април 1909 г. в Торино, Италия, в еврейско семейство. Баща ѝ не насърчавал висшето образование за жените, но тя успява да го убеди да ѝ позволи да следва медицина. Завършва медицина и хирургия в Университета в Торино през 1936 г. с най-високо отличие.
Животът обаче не ѝ спестява изпитанията. През 1938 г. расовите закони на режима на Мусолини забраняват на евреите да упражняват академична дейност и да градят професионална кариера. Рита е отстранена от официалните научни среди — но не и от науката. Вместо да се откаже, тя си оборудва домашна лаборатория в спалнята и се заема с изследвания върху развитието на нервните клетки в пилешки ембриони.
По-късно тези изследвания ще я отведат до едно от големите открития в биологията: нервния растежен фактор — NGF. За това откритие тя и Стенли Коен получават през 1986 г. Нобеловата награда за медицина, както и наградата „Алберт Ласкер“ за основни медицински изследвания (Albert Lasker Award for Basic Medical Research).
Но най-силното в нейната история е, че тя никога не се превръща в паметник на собственото си минало. Не казва: „Достатъчно“, оттегляйки се в спомените за своя живот.
През 2001 г., вече на 92 години, Рита Леви-Монталчини е назначена за пожизнен сенатор в Италия — едно от високите признания в страната. И не приема тази роля символично. На 97 години участва активно в парламентарни спорове за бюджета и защитава финансирането на науката.
През 2002 г., на 93 години, тя основава Европейския институт за мозъчни изследвания — European Brain Research Institute.
В интервю за NobelPrize.org през 2008 г., когато е на 99 години, тя говори не само за миналото си, а и за ежедневната си работа в института, за настоящите си изследвания и формулира съвети към младите учени.
Това е най-важният урок от живота на Рита Леви-Монталчини: човек не остарява в резултат на натрупаните години. Остарява, когато любопитството му пресъхне.
Тя умира на 30 декември 2012 г. в Рим, на 103 години. Към момента на смъртта си, е най-дълголетният Нобелов лауреат.
Нейната история не е приказка за „вечната младост“. Тя е нещо по-честно и по-силно: доказателство, че смисленият живот, отдаден на работа, любознателност и стремеж към откривателство може да надделява над натрупаните години.
