“Успехът не е ключът към щастието, щастието е ключът към успеха!” казва с усмивка добрата вещица и аз й вярвам – she’s a good witch!
Всички познаваме щастливи хора, всички сме ги срещали наоколо. Те са винаги усмихнати, приветливи, в добро настроение. Никога не сме ги виждали сърдити, недоволни, напрегнати.
Често не обръщаме внимание на това тяхно умение, дори го подценяваме и омаловажаваме. А всъщност те са истински интелигентните хора край нас – ако цитирам по памет от една книга на известния американски мотивационен ментор Уейн Дайър, звучи така: „Степента на интелигентност се измерва с умението за щастие“.
Този тип хора са моята мярка за сила, дух и характер. Тяхното вътрешно усещане за щастие е непринудено и най-вече – абсолютно независещо от света наоколо. Нито от по-близкия, нито от по-далечния. Ако се заговорим с тях, ще разберем, че далеч не всичко, което се случва им харесва, но просто са решили да не му позволяват да ги прави нещастни. Защото в това няма смисъл. Никой от нас не може да спре безумието на света – войните, пожарите, изсичането, замърсяването, презастрояването, глада, несправедливостта, егоцентризма. Често самите ние ставаме жертви на някои от тези дефекти. А в по-близък план: случва се да сме неразбрани, отхвърлени, неоценени, дори неотбелязани, много често дори в собственото ни семейство.
Обаче: наред с това има милион други обстоятелства и причини да сме щастливи, няма да ги изреждам, защото винаги и за всекиго те са различни. Освен това интелигентният човек знае, че всеки повод за нещастие е временен. Трябва само да премине през момента. С оптимизъм или с разбита душа – зависи от него, не от външните обстоятелства. .. Това не значи да си лепнеш фалшива усмивка на устата тогава, когато ти се плаче; това означава да изтриеш от мислите и от душата си злото – някои успяват с един замах, други след преработка – но ако си постави за цел, човек винаги може да намери начин.
Ще ви разкажа за моето „упражнение за щастие“! Когато нещо ме подразни, ядоса, нарани – слагам го в черния списък, а срещу него имам бял! И за да запълня белия, изравям от мисълта си и записвам десет хубави неща, с които да отговоря на нещастието от черния. Висш пилотаж е, когато първите в списъка са подбрани така, че да са непосредствено свързани със самото „нещастие“ – защото от всяка неприятност в живота можем да извлечем потенциални позитивни последици (някои ги наричат “обеци на ухото”, други – „ефекти от грешките на растежа“).
Но в някои много тежки моменти, и особено ако нямаме никакъв опит с подобен вид упражнения, е най-добре да се фокусираме в изцяло различна посока. Бих посочила като пример за това работата върху вдъхновяващи лични проекти – един изключително ценен елемент от белия списък с положителни потенциали..
Когато говоря за това упражнение: преди много години, в младостта – дори имах истински тефтер със списъци и се упражнявах с химикалка в ръка. Днес правя списъците наум, а присъствието им е много кратко в главата ми – само докато ми помогнат да надделея над болката. Става леко, а после усмивката сама се въдворява на мястото си. И щастието е налице – осъзнато, а често пъти и неосъзнато (защото човек постепенно автоматизира процеса и той се превръща в рефлекс).
Накратко: за мен щастието е да обичаш света, с всичките му кусури (включително и най-вече своите) и на всеки кусур да си в състояние да отговориш с десет насмешки. Без озлобление, а напротив – с топлота и емпатия. И без да ги изричаш на глас – няма смисъл от хабене на енергия за промяна на обстоятелствата извън теб; има смисъл да използваш своя ум да ги обезсилиш вътре, в душата си! Само това има значение.
Аз вярвам, че щастието е свобода и любов. Свободата, която сам си даваш и любовта, която сам подхранваш.
А ти, какво мислиш за щастието? Успя ли да го опитомиш 🙂 ? ..
