Натежаха крилата..

Натежаха крилата
от толкова 
    скитащи 
         пориви
Приземихме телата
и ей ни - 
     мрачни,
        безволеви..

Със засита в душите,
утолени, 
   лениви 
      и морни.
Но гласчето във нас 
не престава 
    да пита
      и помни..

- Ще летим ли 
    под Слънцето пак?
- Да останем - ще има ли 
               още причини?
- Ще вървим ли отново във крак?
- Ще продължим ли, 
              моля, кажи ми!🙏