Завръщане

Прибрах се
във небесния си дом, 
в скута ти като в гнездо 
съм приласкана,
дланите ти пазят ме 
от хищното око
на урагани, жадни 
светлика ми да угасят. 
Как сочен е дъхът ти на обич зряла, 
като смокиня от сладост натежала,
с вкус на младост, 
като буйно вино прекипяло.
В огледала от други светове 
душата ми скиталница зове
приятелства, 
предателства и страсти. 
И притихва, 
във власт е 
света да прекрои. 
От очите ти негà струи. 
Като дим изтече любовта ни, 
недоносена, неизживяна, 
за да се връща приливна в съня ми, 
като копнеж, 
като въздишка бяла. Онемяла 
от призиви нечути, 
оцеляла 
сред мечти разбити, 
като кошута
в бяг към свободата, 
осъзната, 
многолика,
доброта и светлина са нейна свита. 
Във кулите въздушни на съня, 
съдбата щедро ме дарява, 
в ангелската нежна тишина, 
съкровената любов 
за нов живот изгрява!