/игра на думи/
Мръсното пране е като черновите в тетрадката, които не бихме искали никой да вижда – там са скрити всички тайни, недъзи и несъвършенства на нашия живот. Добре е да го разгледаме и помиришем добре преди да натиснем копчето ‘старт’ на програмата за изпиране.
А още по-добре – да изперем на ръка най-замърсеното, най-потискащото …, с целия риск да си причиним още веднъж вече изпитани неприятни моменти. Защо ли… Защото колкото по-дълбоко скриваме болката, тайните и срама си, неотработени – толкова по-уязвими ставаме за тях и от тях.
Изпирането минава през дефрагментиране на нечистотиите – на съставни молекули – и след повторното изсърбване на утайката, причинила ни всичко това – се надяваме да ни отведе, с голяма доза надежда и оптимизъм, до окончателно скъсване с генезиса на тези замърсявания.
Следователно, да си прегледаме черновите, и да преосмислим всеки задраскан ред, преди да сме се отказали окончателно от него! Иначе … само си въобразяваме, че сме се отказали, но всъщност не сме!
