Италианското дълголетие

Тя е слаба, изправена, гримирана и облечена с много вкус. Главата й е деликатно украсена с елегантна шапка. Усмихва се и търпеливо си избира нови мебели. Никога не бих предположила, че тази жена е на 96 години. Всеки ден срещам поне един над 90-годишен човек, понякога и столетници. Радвам им се, когато ги виждам да се движат сами, да чуват всичко, да четат съсредоточено продажните си договори, да се шегуват.

Може би не всички знаят, че Италия е на едно от първите места в света по продължителност на живота. За разлика от Япония и някои китайски провинции обаче храната не се състои основно от риба и ориз. Вярно е, че и средиземноморската кухня е много здравословна, но въпреки това тя не дава всички отговори за това как да удължим живота си.

Двадесет години се опитвам да разгадая тайната на италианското дълголетие. Година след година редях парченцата от мозайката. Храната е важна, съгласна съм. Въздухът е важен, съгласна съм. Редовните медицински прегледи са задължителни, съгласна съм. Стресът е опасен, така е. Но историята познава поколения, които не са имали с какво да се хранят, поколения, които са работили в непосилни условия, не са виждали доктор, както и поколения, преживели две войни, бедност и отчаяние и въпреки всичко сред тях има много хора, доживели до дълбока старост. Има ли тогава нещо, което все пак да свързва дълголетниците?

Нека започна отдалеч. Ако някога посетите Италия – първото нещо, което ще ви удиви, вероятно ще бъде подчертаната учтивост, с която ще ви посрещат. Към когото и да се обърнете, било на улицата, в магазин или служба, обикновено ще срещнете вежливост и отзивчивост. И усмивки, много усмивки. Италианската бюрокрация е трудна и мудна, но ще се убедите, че стремежът на италианския служител е насочен към разрешаване на проблемите ви. Нещата се правят бавно, но с внимание и с любезност. Колкото до усмивката, ние всички я подценяваме, а тя е мехлем, който облекчава душите ни. Тя е международния език на уважението. Тя е лековита. Усмивката казва: „аз съм доброжелателен”. Понякога това стига, за да се чувстваме добре през целия ден.

Ще останете впечатлени и от това, че италианците не са мързеливи. Готови са да вложат сърцата си, за да построят или сътворят нещо красиво, колкото и краткотрайно да е то. В работата си са отдадени и дисциплинирани. Светът греши за тях, и може би виновна за това е любимата им фраза “dolce far niente” – “сладостта да не правиш нищо”. Да, те много добре познават удоволствието от почивката. Не всеки може да забрави неприятностите си, за да даде приоритет на хубавите неща от живота, да се наслади на храната, виното, любовта, изкуството. Да не правиш нищо, но да се чувстваш радостен и спокоен със себе си.

Не можем да не споменем и за популярните италиански изневери. Мъжете са всепризнати любовници, още от времето на Рудолф Валентино. Любовта е есенцията на живота, началото и края, най-силната емоция, най-вълнуващото приключение, тя е хормонален наркотик – живецът, който поддържа всички млади.

Ако посетите вечер някой пенсионерски клуб, още отдалеч ще чуете силна музика, а вътре ще видите множество танцуващи двойки. Понякога ще се нагледате на латино танци, друг път на групови такива, но винаги атмосферата ще кипи от жар и вдъхновение. Влюбват се, ревнуват се, женят се и се развеждат на преклонна възраст. В Рим има редица дискотеки, където средната възраст е над 60 години и където ще останете поразени как на никой не му се разделя с младостта.

Може би ще откриете и колко са здрави връзките в едно италианско семейство. Никой не страда от самота. На празниците се събира целият род, срещат се няколко поколения, понякога далечни братовчеди и роднини. Психотерапевтите признават, че подкрепата и безусловното приемане в една малка общност са фактори, които лекуват много страхове, понякога дори и някои психически разстройства.

Италианците са любознателни. Това не е болното любопитство на нещастните хора. Това е мечтата да останеш докрая във водовъртежа на живота, да научаваш нови неща, да посещаваш нови места, да правиш нови запознанства, да изпитваш нови емоции, да обогатяваш познанията си за чуждите култури. Интересът към света държи духа жаден и силен. Изпратих 88-годишният си бивш работодател на летището. Отказа помощ за чекирането на багажа. Пътуваше за Перу, сам самичък. Там го очакваше неговата любима, десетина години по-млада от него, перуанка. Ето това е бодростта, която имам предвид.

Още като дете бях чела някъде, че най-дълголетните хора били любопитни и суетни. Вярвам го, защото любопитството говори за любовта към живота, за страстта, с която се посреща неизвестното. Суетата на свой ред говори за любовта към себе си, за грижите и вниманието към собственото тяло, за стремежа да направим външността си приятно изживяване за другите. Това е копнежа да бъдем харесвани и одобрявани.

Японските учени напоследък твърдят, че дълголетието се дължи на едно простичко нещо, което може да се окаже сложно: щастието. Доброто душевно състояние предотвратява болести и поддържа организма здрав. Може би са прави, въпреки че щастието е субективно понятие и за различните хора то може да се изразява в твърде различни неща.

Едно нещо обаче е сигурно. Ако винаги и навсякъде те посрещат с усмивка, ако непознати хора се опитват да ти помогат, ако знаеш, че имаш своето мъничко общество, в което си незаменим, ако сърцето ти е пълно с плам по някого, ако непознати земи те очакват като турист, а непознати хора като свой бъдещ приятел, то щастието е вече с теб и няма никаква нужда от потвърждения.

Посрещай новия ден с любов, с желание и с много надежда!