Хроники от една ваканция на Тасос – ден 3
Stop the train i wanna get off..
Ако всеки ден си има своето мото, то това е моето днес. В лежерна реге версия, много ясно!
Излежавайки се на плажа, със знаменитото парче в ушите, звучащо от крайбрежното капанче – размишлявам сериозно: наистина ли не би трябвало от време на време ‘да слизаме’ замалко ‘от влака’?! А можем ли го? .. Понякога вселената ни учи как.
Металия днес е.. следобедна. Късно следобедна. Морето попива всяка горест, тъга и униние. Щедрото, чисто като сълза, Егейско море. Изпива тревогите и скръбта. А на мен оставя само [предвкусването на] бутилка леден димят в хладилника, една от Кириловите (хора, не ме съдете строго, че пия димят на Тасос, .. ама.. все пак виното в Гърция е с дъх на смола, а кой иска да пие терпентиново вино, за бога.., не и аз)!
За сметка на това прасковите, нектарините, гроздето.. всички те имат божествения вкус на добре узрял, събрал достатъчно слънце, плод. Ако живеех тук, сигурно щях да обикна досадното ядене на плодове!
В късния следобед лежа на плажа и се опиянявам от синия лазур на морето, нежно галещ заоблените късчета мрамор, при срещата им по ръба на сушата.
И си мисля, че парчето, което слушам в момента, всъщност обобщава целия ден дотук, ако не и много повече..
Бях като болна сутринта. Колата не запали при опита ни за потегляне към плажа. Изведнъж в главата ми нахлуха картини от предишни пътувания, които си мислех, че съм забравила завинаги..
Е, за щастие проблемът се оказа незначителен, и с помощта на хора около нас, се разреши бързо.
Също така – видяхме нагледно, че в Гърция, подобно на България, без значение деня от седмицата (днес е неделя), ще се намери кой да ти помогне, а също и да свърши работа. Колко е хубаво да знаеш, че покрай всички несъвършенства, регионът си има и своите културни преимущества, и то в базовата част, ма̀ни ги надстройките, на кой му пука за тях, ако колата не пали!
По-късно днес, изцяло в концепцията на ‘Спри влака, искам да сляза’, излизаме из града с леко мъглявото и недооформено желание да хапнем на едно определено място (видяхме го вчера, докато се мотахме из по-отдалечените улици на града и много ни хареса, а после Кирил прочете интересни отзиви за него в Гугъл – всъщност – таверна Sotiros Koukoutsi се намира на самата улица, масичките са разположени буквално върху асфалта, от двете страни на малка квартална уличка.., но пък храната била перфектна, а и атмосферата си я бивало, последното и сами можа̀хме да предположим..). Та решаваме да отидем там, за да хапнем, .. и разбира се – оказва се, че без резервация това е невъзможно. Всички маси за вечерта са запазени. Е, очевидно днес не ни е ден. Всичко засича. Ще дойдем друг ден, а още по-добре би било, ако си направим резервация, както процедират останалите простосмъртни..
Правим дълга разходка из привечерна Лименария. Попиваме атмосферата. Деца на улицата. Показват си нещо на телефоните, но все пак разговарят и са навън. Хора с пазарски торби се прибират със закъснели неделни покупки. Старци, заседнали пред чаша узо или бог знае каква напитка (надявам се – не рецина, за бога!..) на терасите на своите къщи. Румънски туристи, придвижващи се в група към хотела си, някоя си Вила Оазис.. Вървим след тях и последната в редицата просто ми се набива в очи. Около 65 годишна, енергична (и също така еклектична) леля, със сламена капела на главата, копринено кимоно с планината Фуджи, изобразена на гърба, заедно с цветчета сакура, преметнала бодряшки през рамо голяма чанта със златен надпис GREECE, обута в лъскави еспадрили. Крачи бодро след групата и хлътва радостно и доволно в предверието на Вила Оазис. Какво му трябва на човек, за да е щастлив..
На връщане попадаме в неголямо градско пространство с изцяло бели, малки къщи, тесни бетонирани улички и усещане за отминала епоха. От някаква тераса звучи силна музика, нещо като революционни маршове, дори не можем да определим на какъв език се пее, може би испански.., възрастен грък е седнал на малка масичка с чаша пред себе си..
А после се прибираме да изпием бутилка димят на терасата в нашето хотелче, замезвайки с тасоски ‘трумбес’ и други дребни радости. Всичко е добре, когато завършва добре.
Чувствам се като някой, който е успял в последния момент да скочи от влака. На перона съм. Още не знам кога минава следващия влак и закъде пътува, но слязох да се поогледам и не съжалявам. Тук е прекрасно, подухва свеж ветрец и проветрява застоя по горните етажи.
Толкова за днешния ден. Един, може да се каже санитарен полуден, продължил до вечерта..
Ваканция е.
Продължение, ден 4 – открийте тук!
